Тополовград (община)

(пренасочване от Община Тополовград)

Община Тополовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Община Тополовград
Topolovgrad Municipality Within Bulgaria.png
      
Герб
Общи данни
Област Хасково
Площ 710.88 km²
Население 10 989 души
Адм. център Тополовград
Брой селища 21
Сайт topolovgrad.net
Управление
Кмет Божин Божинов
(„Възраждане“)
Общ. съвет 17 съветници
   Възраждане (8)
   ГЕРБ (5)
   БСП за България (2)
   БДЦ (2)
Map of Topolovgrad municipality (Haskovo Province).png
Топографска карта на община Тополовград.

ГеографияРедактиране

Географско положение, граници, големинаРедактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Хасково. С площта си от 710,877 km2 заема 3-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурсиРедактиране

РелефРедактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ основно заема северните, североизточните и източните разклонения на планината Сакар. На границата с община Свиленград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Тополовград – връх Вишеград 856,1 m.

В крайния североизточен ъгъл на общината се простира югозападната, най-ниска част на Елховското поле.

Районът източно от долината на река Тунджа (землището на село Срем) се заема от крайните западни, най-ниски части на Дервентските възвишения с максимална височина в пределите на общината 253,7 m н.в.

Най-ниската точка на община Тополовград се намира източно от село Присадец, на границата с Турция, в коритото на река Тунджа – 54 m н.в.

ВодиРедактиране

По източната и югоизточната граница на общината (частично в нейна територия) протича около 45 km от долното течение на река Тунджа. Тя навлиза в общината североизточно от село Княжево и тече на юг-югозапад през югозападната част на Елховското поле. След село Княжево тя навлиза в дългия 8 km и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Той е тесен, 100 – 200 m, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем има малко уширение от 0,8 – 1 km, след което до напускането си на България долината ѝ става пак тясна с обезлесени склонове и на места почти каньоновидна.

Североизточно от село Княжево в нея отдясно се влива Синаповска река (50 km), цялото течение на която преминава по територията на община Тополовград. Тя извира под името Голямата река на 574 m н.в. в Сакар планина, на 3 km северно от връх Вишеград. До село Доброселец протича в тясна долина, в началото на северозапад, а след това на североизток. След устието на левия си приток Смесената река се нарича Синаповска река. След селото реката рязко сменя посоката си на изток и югоизток и протича между северните разклонения на Сакар планина на юг и Манастирските възвишения на север. В този участък долината ѝ значително се разширява и е с асиметричен профил – с по-стръмни десни (южни) склонове. След село Синапово навлиза в югозападната част на Елховското поле и си влива отдясно в река Тунджа на 96 m н.в., на 1 км североизточно от село Княжево. Площта на водосборния ѝ басейн е 871 km2, което представлява 10,33% от водосборния басейн на Тунджа.

В западната част на общината, през селата Орлов дол и Владимирово протича горното течение на река Соколица (ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица). Тя води началото си под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножиена връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад, протича в широка долина с малък надлъжен наклон и западно от село Владимирово напуска пределите на общината.

Населени местаРедактиране

 
Изглед към град Тополовград през 2008 г.
 
Изглед към село Българска поляна през 2010 г.
 
Сградата на кметството в село Орешник през 2009 г.
 
Село Сакарци през 2008 г.

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име) Населено място Пребр. на
населението
през 2011 г.
Площ на
землището
(в км2)
Забележка (старо име)
Българска поляна 189 45,692 Каур алан Радовец 718 44,661 Татар кьой, Константиново
Владимирово 35 10,073 Хадър Сакарци 11 17,105 Крушево
Доброселец 138 17,683 Явуз дере Светлина 152 30,359 Шевкуларе
Каменна река 91 23,094 Каялъ дере Синапово 537 43,947 Синаплии
Капитан Петко войвода 151 22,642 Дуганово Срем 459 36,305
Княжево 357 24,840 Шахлии Тополовград 5588 96,815 Каваклии
Мрамор 427 27,226 Ново село Устрем 999 58,015 Вакъф, Ваково
Орешник 577 33,339 Козлуджа Филипово 14 14,857 Хамидие
Орлов дол 485 60,100 Минечево, Стъклево Хлябово 656 52,666 Гердеме
Планиново 38 20,457 Крумово Чукарово 50 15,303 Чукур кьой
Присадец 9 15,698 Армутлар ОБЩО 11681 710,877 няма населени места без землища

Административно-териториални промениРедактиране

  • Приказ № 19/обн. 18.12.1882 г. – преименува с. Хадър на с. Владимирово;
  • Указ № 161/обн. 30.03.1889 г. – признава н.м. Крумово за отделно населено място – с. Крумово;
  • Указ № 341/обн. 10.07.1899 г. – преименува с. Татар кьой на с. Константиново;
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Каур алан на с. Българска поляна;
– преименува с. Шевкуларе на с. Светлина;
– преименува с. Минечево на с. Стъклево;
– преименува с. Гердеме на с. Хлябово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Явуз дере на с. Доброселец;
– преименува с. Каялъ дере на с. Каменна река;
– преименува с. Шахлии на с. Княжево;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешник;
– преименува с. Стъклево на с. Орлов дол;
– преименува с. Армутлар на с. Присадец;
– преименува с. Синаплии на с. Синапово;
– преименува с. Вакъф (Ваково) на с. Устрем;
– преименува с. Хамидие (Татар кьой) на с. Филипово;
– преименува с. Чукур кьой на с. Чукарово;
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. – преименува гр. Каваклии на гр. Тополовград;
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Крумово на с. Планиново;
– преименува с. Ново село на с. Мрамор;
– преименува с. Константиново на с. Радовец;
– преименува с. Крушево на с. Сакарци;

НаселениеРедактиране

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 28 825
1946 31 380
1956 32 238
1965 28 020
1975 23 910
1985 21 145
1992 19 075
2001 15 414
2011 11 681

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 11 681 10 049 27 982 41 30 552 100,00 86,02 0,23 8,40 0,35 0,25 4,72
Тополовград 5 588 5 013 4 369 12 11 179 Тополовград 89,71 0,07 6,60 0,21 0,19 3,20
Българска поляна 189 160 0 29 0 0 0 Българска поляна 84,65 0,00 15,34 0,00 0,00 0,00
Владимирово 35 34 0 0 0 Владимирово 97,14 0,00 0,00 0,00
Доброселец 138 103 0 30 1 Доброселец 74,63 0,00 21,73 0,72
Каменна река 91 91 0 0 0 0 0 Каменна река 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Капитан Петко войвода 151 48 0 0 0 0 103 Капитан Петко войвода 31,78 0,00 0,00 0,00 0,00 68,21
Княжево 357 284 6 20 10 3 34 Княжево 79,55 1,68 5,60 2,80 0,84 9,52
Мрамор 427 376 38 6 6 Мрамор 88,05 8,89 1,40 1,40
Орешник 577 521 0 51 2 Орешник 90,29 0,00 8,83 0,34
Орлов дол 485 344 3 136 0 0 2 Орлов дол 70.92 0,61 28,04 0,00 0,00 0,41
Планиново 38 31 0 6 0 Планиново 81,57 0,00 15,78 0,00
Присадец 9 9 0 0 0 0 0 Присадец 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Радовец 718 650 55 5 5 Радовец 90,52 7,66 0,69 0,69
Сакарци 11 11 0 0 0 0 0 Сакарци 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Светлина 152 148 3 0 0 Светлина 97,36 1,97 0,00 0,00
Синапово 537 351 0 18 167 Синапово 65,36 0,00 3,35 31,09
Срем 459 409 4 27 18 Срем 89,10 0,87 5,88 3,92
Устрем 999 814 5 139 31 Устрем 81,48 0,50 13,91 3,10
Филипово 14 14 0 0 0 0 0 Филипово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Хлябово 656 591 0 61 1 Хлябово 90,09 0,00 9,29 0,15
Чукарово 50 47 0 0 0 3 Чукарово 94,00 0,00 0,00 0,00 0,00 6,00

ВероизповеданияРедактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 11 681 100,00
Православие 8 725 74,69
Католицизъм 54 0,46
Протестантство 66 0,56
Ислям 27 0,23
Друго 11 0,09
Нямат 366 3,13
Не се самоопределят 439 3,75
Непоказано 1 993 17,06

ПолитикаРедактиране

Общински съветРедактиране

 
Сградата на общинския съвет през 2010 г.

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[5][6][7][8][9]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 66,07 % 69,73 % 66,06 % 72,87 % 61,33 %
Общ брой места 17 17 17 17 17
Българска социалистическа партия 9 3
Национално движение „Симеон Втори“ 3
Съюз на демократичните сили 2
Българска социалдемокрация 1
Зелена партия 1 5
Рома 1
Коалиция „БСП – БСД“ (Българска социалистическа партия, Българска социалдемокрация) 4
Български демократичен център (ЛИДЕР) 3 2
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение) 2
Коалиция „Заедно за община Тополовград“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“,
Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз (ЗНС))
2
Стоян Тонев Тонев – инициативен комитет 1
Коалиция „За възраждане на община Тополовград“ 4
Единна народна партия 4
ГЕРБ 3 5 5
Ред, законност и справедливост 3
Коалиция „Възраждане“ 7
Коалиция „ЗА община Тополовград“ 3
Алтернатива за българско възраждане 1
Национален фронт за спасение на България 1
Възраждане 8
БСП за България 2

ТранспортРедактиране

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 140,4 km:

Топографска картаРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог. // nsi.bg. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  5. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“. // mi2003.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019. (на български)
  6. „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Тополовград“. // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019. (на български)
  7. „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Тополовград“. // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019. (на български)
  8. „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Тополовград“. // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019. (на български)
  9. „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Тополовград“. // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019. (на български)

Външни препраткиРедактиране