Хасково (община)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.
Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.
Хасково (община) | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Област Хасково |
Площ | 739.8 km² |
Население | 95 832 души |
Адм. център | Хасково |
Брой селища | 37 |
Сайт | haskovo.bg |
Управление | |
Кмет | Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019) |
Общ. съвет | 41 съветници
|
Хасково (община) в Общомедия |
География
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОбщината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 739,796 km2 заема 2-ро място сред 11-те общини на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на запад – община Минерални бани;
- на север – община Димитровград;
- на североизток – община Симеоновград;
- на изток – община Харманли;
- на югоизток – община Стамболово;
- на югозапад – община Кърджали и община Черноочене, област Кърджали.
Природни ресурси
редактиранеРелеф
редактиранеРелефът на общината е хълмист, като територията ѝ изцяло попада в северните, ниски части на Източните Родопи.
В южните и югозападните райони на община Хасково са разположени северните склонове на източнородопския рид Чуката. На 3 km западно от село Големанци, на границата с Община Кърджали се намира най-високата точка на общината връх Каратепе 613 m.
В източния район на общината, южно от долината на Харманлийска река е разположена западната част на друг по-нисък източнородипски рид – Хухла. Неговата максимална височина връх Хухла 352,8 m се намира на 2 km южно от село Брягово.
Останалите райони на община Хасково имат хълмист релеф и се заемат от Хасковската хълмиста област.
Минималната височина на община Хасково от 86 m н.в. се намира в коритото на река Марица, на границата с община Симеоновград, източно от село Нова Надежда.
Води
редактиранеВ най-северната част на общината, от запад на изток, по границата с община Димитровград, на протежение от 6 km протича част от средното течение на река Марица.
Основна водна артерия в общината е Харманлийска река (90 km). Реката навлиза в община Хасково северозападно от село Николово, като излива водите си в големия язовир Тракиец. След изтичането си от язовира завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево продължава на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. На 3 km североизточно от село Брягово напуска пределите на община Хасково и навлиза в община Харманли и там се влива отдясно в река Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 956 km2, което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Марица. На територията на община Хасково Харманлийска река получава трите си най-големи притока:
- – Бързей. Тя протича през общината с най-долното си течение през село Корен, след което завива на север-северозапад и източно от село Малево се влива отдясно в Харманлийска река;
- – Хасковска река (45 km). Реката извира на територията на община Минерални бани. Западно от село Въгларово навлиза в община Хасково като протича през Хасковската хълмиста област в плитка алувиална долина. До град Хасково тече на североизток, а след това до устието си – на изток. Влива се отляво в Харманлийска река, на 148 m н.в., на 1,6 km югозападно от село Стойково. Площта на водосборния ѝ басейн е 179 km2, което представлява 18,7% от водосборния басейн на Харманлийска река;
- – Узунджовска река (21 km). Тя извира под името Хандере на 179 m н.в. в непосредствена близост до шосето Хасково – Димитровград. Тече в посока изток-югоизток в широка алувиална долина, с малък надлъжен наклон, между Хасковския (на юг) и Узунджовския рид (на север) в Хасковската хълмиста област. Преди устието си образува къс и красив пролом. Влива се отляво в Харманлийска река, на 137 m н.в., на 2,4 km североизточно от село Брягово. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km2, което представлява 8,47% от водосборния басейн на Харманлийска река.
Население
редактиранеДвижение на населението (1934 – 2015)
редактиранеХасково | ||||||||||||
година | 1887 | 1910 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1985 | 1992 | 2001 | 2011 | 2015 |
население | 14 191 | 15 067 | 26 516 | 27 435 | 38 812 | 57 777 | 75 259 | 87 847 | 80 773 | 80 303 | 76 397 | 72 336 |
Данни от преброяването на НСИ от 15.03.2015 г. [1]
Етнически състав
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]
Населено място |
Численост | Населено място |
Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили |
Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят |
Не отговорили | ||
Общо | 94 156 | 63 963 | 16 890 | 3859 | 460 | 886 | 8098 | 100.00 | 67.93 | 17.94 | 4.10 | 0.49 | 0.94 | 8.60 |
Хасково | 76 397 | 54 869 | 12 507 | 691 | 400 | 709 | 7221 | Хасково | 71.82 | 16.31 | 0.90 | 0.52 | 0.92 | 9.45 |
Войводово | 1200 | 189 | 643 | 316 | 50 | Войводово | 15.75 | 53.58 | 26.33 | 4.16 | ||||
Узунджово | 1778 | 1188 | 37 | 517 | 3 | 14 | 19 | Узунджово | 66.81 | 2.08 | 29.07 | 0.16 | 0.78 | 1.06 |
Малево | 1179 | 1116 | 8 | 11 | 8 | 6 | 30 | Малево | 94.65 | 0.67 | 0.93 | 0.67 | 0.50 | 2.54 |
Криво поле | 911 | 420 | 4 | 392 | 25 | 4 | 66 | Криво поле | 46.10 | 0.43 | 43.02 | 2.74 | 0.43 | 7.24 |
Стамболийски | 850 | 381 | 111 | 262 | 0 | 0 | 96 | Стамболийски | 44.82 | 13.05 | 30.82 | 0.00 | 0.00 | 11.29 |
Динево | 719 | 333 | 3 | 373 | 7 | Динево | 46.31 | 0.41 | 51.87 | 0.97 | ||||
Конуш | 695 | 444 | 4 | 241 | 0 | 3 | 3 | Конуш | 63.88 | 0.57 | 34.53 | 0.00 | 0.43 | 0.43 |
Въгларово | 664 | 456 | 137 | 5 | 64 | Въгларово | 68.67 | 20.63 | 0.75 | 9.63 | ||||
Книжовник | 590 | 519 | 8 | 18 | 35 | Книжовник | 87.96 | 1.35 | 3.05 | 5.93 | ||||
Гарваново | 516 | 407 | 3 | 100 | 0 | 0 | 6 | Гарваново | 78.87 | 0.58 | 19.37 | 0.00 | 0.00 | 1.16 |
Тракиец | 530 | 196 | 288 | 0 | 40 | Тракиец | 36.98 | 54.33 | 0.00 | 7.54 | ||||
Долно Големанци | 490 | 6 | 461 | 20 | 1 | Долно Големанци | 1.22 | 94.08 | 4.08 | 0.20 | ||||
Мандра | 477 | 324 | 3 | 103 | 42 | Мандра | 67.92 | 0.62 | 21.59 | 8.80 | ||||
Клокотница | 472 | 397 | 32 | 3 | 34 | Клокотница | 84.11 | 6.77 | 0.63 | 7.20 | ||||
Орлово | 472 | 300 | 122 | 5 | 44 | Орлово | 63.55 | 25.84 | 1.05 | 9.32 | ||||
Нова Надежда | 467 | 305 | 0 | 152 | 7 | Нова Надежда | 65.13 | 0.00 | 32.54 | 1.49 | ||||
Текето | 463 | 4 | 431 | 23 | 0 | 5 | 0 | Текето | 0.86 | 93.08 | 4.96 | 0.00 | 1.07 | 0.00 |
Брягово | 462 | 153 | 0 | 251 | 3 | 0 | 55 | Брягово | 33.11 | 0.00 | 54.32 | 0.64 | 0.00 | 11.90 |
Елена | 443 | 282 | 132 | 0 | 24 | Елена | 63.65 | 29.79 | 0.00 | 5.41 | ||||
Козлец | 440 | 35 | 321 | 15 | 68 | Козлец | 7.95 | 72.95 | 3.40 | 15.45 | ||||
Големанци | 434 | 5 | 428 | 0 | 0 | Големанци | 1.15 | 98.61 | 0.00 | 0.00 | ||||
Корен | 406 | 193 | 17 | 115 | 0 | 3 | 78 | Корен | 47.53 | 4.18 | 28.32 | 0.00 | 0.73 | 19.21 |
Маслиново | 404 | 89 | 174 | 138 | 2 | Маслиново | 22.02 | 43.06 | 34.15 | 0.49 | ||||
Широка поляна | 321 | 309 | 9 | 0 | 2 | Широка поляна | 96.26 | 2.80 | 0.00 | 0.62 | ||||
Гълъбец | 302 | 282 | 13 | Гълъбец | 93.37 | 4.30 | ||||||||
Александрово | 293 | 289 | 0 | 0 | 0 | Александрово | 98.63 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | ||||
Подкрепа | 250 | 206 | 35 | 0 | 8 | Подкрепа | 82.40 | 14.00 | 0.00 | 3.20 | ||||
Зорница | 249 | 0 | 175 | 0 | 73 | Зорница | 0.00 | 70.28 | 0.00 | 29.31 | ||||
Николово | 249 | 231 | 5 | 8 | 5 | 0 | 0 | Николово | 92.77 | 2.00 | 3.21 | 2.00 | 0.00 | 0.00 |
Долно Войводино | 226 | 66 | 90 | 67 | 2 | Долно Войводино | 29.20 | 39.82 | 29.64 | 0.88 | ||||
Манастир | 222 | 130 | 82 | 8 | 0 | 0 | 2 | Манастир | 58.55 | 36.93 | 3.60 | 0.00 | 0.00 | 0.90 |
Стойково | 179 | 177 | 0 | 0 | 1 | Стойково | 98.88 | 0.00 | 0.00 | 0.55 | ||||
Горно Войводино | 177 | 28 | 69 | 79 | 0 | 0 | 1 | Горно Войводино | 15.81 | 38.98 | 44.63 | 0.00 | 0.00 | 0.56 |
Родопи | 120 | 111 | 3 | 0 | 4 | Родопи | 92.50 | 2.50 | 0.00 | 3.33 | ||||
Любеново | 89 | 89 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Любеново | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Момино | 20 | 19 | 0 | 0 | 0 | Момино | 95.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Населени места
редактиранеОбщината има 37 населени места с общо население от 81 342 жители към 7 септември 2021 г.[3]
Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
---|---|---|---|---|---|---|---|
Александрово | 258 | 21,601 | Куруджиево, Княз Александрово | Любеново | 73 | 9,747 | Гюнелии |
Брягово | 405 | 27,037 | Тремезлии | Малево | 1106 | 32,503 | Теке кьой |
Войводово | 945 | 15,830 | Паша кьой | Манастир | 220 | 8,696 | Хасарлоба, Мънастир |
Въгларово | 579 | 22,909 | Кюмюрджии, Въгларево | Мандра | 378 | 17,098 | |
Гарваново | 531 | 39,082 | Маслиново | 488 | 10,353 | Яхалии | |
Големанци | 337 | 20,700 | Бей кьой | Момино | 13 | - | Казъ махле, в з-щето на с. Криво поле |
Горно Войводино | 164 | 4,982 | Читаклар атик, Горен читак | Николово | 211 | 26,141 | Ески кьой, Старо село |
Гълъбец | 263 | 8,243 | Гювенчлер | Нова Надежда | 444 | 16,527 | Гердима, Надежда, Княгиня Надежда |
Динево | 579 | 33,284 | Чамурлии | Орлово | 421 | 14,934 | Мусталии |
Долно Войводино | 223 | 8,136 | Читаклар джедит, Долен читак | Подкрепа | 198 | 11,188 | Гювендиклии |
Долно Големанци | 405 | - | Долна махала, в з-щето на с. Големанци | Родопи | 94 | 12,304 | |
Елена | 368 | 47,164 | Джефарджа | Стамболийски | 695 | 17,009 | Синеджик, Кириловец |
Зорница | 263 | 8,763 | Айдормуш | Стойково | 177 | 10,713 | Дуралии |
Клокотница | 451 | 16,678 | Семихча | Текето | 266 | 3,252 | Осман баба текеси |
Книжовник | 570 | 18,689 | Идебик | Тракиец | 426 | 19,856 | Елехча |
Козлец | 409 | 8,698 | Кочашлии | Узунджово | 1699 | 55,022 | |
Конуш | 654 | 20,249 | Татар кьой олу дере | Хасково | 65829 | 95,182 | |
Корен | 267 | 8,528 | Кютюклии | Широка поляна | 256 | 8,608 | Алан махле |
Криво поле | 677 | 39,090 | Иробас | ОБЩО | 81342 | 739,796 | 2 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
редактиране- през 1889 г. – заличено е с. Баяс факъ (Баъ сакъ) без административен акт поради изселване;
- през 1893 г. – заличено е с. Фъртлии (Фъртли) без административен акт поради изселване;
- през 1900 г. – заличено е с. Гидиклии без административен акт поради изселване;
- Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Али бей кьой на с. Болярово;
- – преименува с. Тремезлии на с. Брягово;
- – преименува с. Паша кьой на с. Войводово;
- – преименува с. Кюмюрджии на с. Въгларево;
- – преименува с. Гювенчлер на с. Гълъбец;
- – преименува с. Чамурлии на с. Динево;
- – преименува с. Джефарджа на с. Елена;
- – преименува с. Синеджик (Синиджик) на с. Кириловец;
- – преименува с. Семихча на с. Клокотница;
- – преименува с. Идебик на с. Книжовник;
- – преименува с. Куруджиево (Коруджии) на с. Княз Александрово;
- – преименува с. Кочашлии на с. Козлец;
- – преименува с. Татар кьой олу дере (Олу дере Татар кьой) на с. Конуш;
- – преименува с. Кютюклии на с. Корен;
- – преименува с. Иробас на с. Криво поле;
- – преименува с. Гюнелии на с. Любеново;
- – преименува с. Теке кьой на с. Малево;
- – преименува с. Казъ махле (Къз махле) на с. Момино;
- – преименува с. Хасарлоба на с. Мънастир;
- – преименува с. Гердима на с. Надежда;
- – преименува с. Мусталии на с. Орлово;
- – преименува с. Гювендиклии на с. Подкрепа;
- – преименува с. Ески кьой на с. Старо село;
- – преименува с. Дуралии на с. Стойково;
- – преименува с. Елехча (Елесча) на с. Тракиец;
- – преименува с. Алан махле на с. Широка поляна;
- Указ № 789/обн. 24.11.1921 г. – признава н.м. Горна махла (от с. Брягово) за отделно населено място – с. Родопи;
- Указ № 118/обн. 12.04.1924 г. – отделя н.м. Средна (Турска) от с. Брягово и я присъединява като квартал на с. Родопи;
- през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастир на с. Манастир без административен акт;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Читаклар джедит (Читаклар ени) на с. Долен читак;
- МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бей кьой на с. Големанци;
- МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Горен читак на с. Горно Войводино;
- – преименува с. Долен читак на с. Долно Войводино;
- МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Надежда на с. Княгиня Надежда;
- МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Княгиня Надежда на с. Нова Надежда;
- МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Кириловец на с. Стамболийски;
- МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – преименува с. Княз Александрово на с. Александрово;
- Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Старо село на с. Николово;
- през 1956 г. – уточнено е името на с. Въгларево на с. Въгларово без административен акт;
- Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Болярово и го присъединява като квартал на гр. Хасково;
- Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани;
- – отделя 26 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Стамболово с административен център с. Стамболово;
- Указ № 220/обн. 22.08.1991 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Големанци) за отделно населено място – с. Долна махала;
- Указ № 237/обн. 01.07.1997 г. – преименува с. Долна махала на с. Долно Големанци.
Транспорт
редактиранеПрез общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 43 km.
- В най-североизточната част на общината, през землището на село Нова Надежда, на протежение от 4,6 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
- През средата на общината, от север на юг, на протежение от 38,4 km – участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.
През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 143,3 km:
- участък от 7,7 km от автомагистрала Марица (от km 46,4 до km 54,1);
- участък от 31,9 km от Републикански път I-5 (от km 285,7 до km 317,6);
- участък от 32,3 km от Републикански път I-8 (от km 292,3 до km 324,6);
- началният участък от 16,9 km от Републикански път III-505 (от km 0 до km 16,9);
- последният участък от 13,3 km от Републикански път III-507 (от km 26,2 до km 39,5);
- началният участък от 16,3 km от Републикански път III-805 (от km 0 до km 16,3);
- началният участък от 5,1 km от Републикански път III-5009 (от km 0 до km 5,1);
- началният участък от 2,9 km от Републикански път III-5074 (от km 0 до km 2,9);
- началният участък от 16,9 km от Републикански път III-8007 (от km 0 до km 16,9).
Топографска карта
редактиране- Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
редактиране- ↑ www.nsi.bg
- ↑ Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
- ↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
Външни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно община Хасково
- ((bg)) Официален сайт
- Сайтове за Хасково (община) в архивно копие на проект „Отворена директория“