Овчарци
Овчарци е село в Западна България, на 3 минути от гр. Сапарева баня. То се намира в община Сапарева баня, област Кюстендил.
| Овчарци | |
 Сградата на кметството | |
  Овчарци  Овчарци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 923 души[1] (15 март 2024 г.) 49,1 души/km² |
| Землище | 18,824 km² |
| Надм. височина | 751 m |
| Пощ. код | 2647 |
| Тел. код | 07030 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 53254 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Сапарева баня Калин Гелев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Радостина Сусанина |
| Овчарци в Общомедия | |
География
редактиранеСело Овчарци се намира в планински район. Има над 7 водопада и много красива природа. От двете страни на селото се спускат реките Горица и Фудиня. Река Фудиня води началото си от северозападното подножие на връх Таш Мандра („каменна мандра“), от няколко извора (Конски кладенец и др.), и се влива в река Джерман.
История
редактиранеТочни данни за възникването на селото няма. Носят се предания, че по време на турското потисничество селото е носело името Селище. В турските архиви е отбелязано поради близостта му със Сапарева баня.
Знае се неговото местоположение в полето и до днес има местност, която носи името Друмчето, защото има остатък от римски път. Селото е било разположено на кръстопът – оттам е минавал пътят за Пауталия (днешен Кюстендил) и Македония. Поради честите набези част от населението се преселва в подножието на планината. И до днес има неголямо пространство, което наричат Поляната. Там сега има черква от 19 век, а има предположения и за по-ранна датировка.
Население
редактиранеЧисленост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 1079 | 100,00 |
| Българи | 1057 | 97,96 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 3 | 0,27 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 19 | 1,76 |
Религии
редактиранеЦялото население е съставено от православни христяни.
Обществени институции
редактиране- Кметство, лекарски и зъболекарски кабинет, църква.
Културни и природни забележителности
редактиране-Waterfall.jpg)
- Река Горица с нейните 7 водопада, най-високият от които – водопадът Горица, е 39 m. Тя извира от връх Кабул, попадащ в границите на Национален парк Рила.
- Друга забележителност е черквата, строена през 1881 г. от майсторите строители Кирияку и Малце от село Крушево, Дебърско, и от боголюбивите жители на селото. Черквата е шедьовър на възрожденската архитектура. Нейните майстори са представители на Дебърската художествена школа от 18 – 19 век. Те са майстори строители, живописци и резбари, предаващи изкуството си от баща на син. Интериорът е грациозен, а с построяването на кубето през 1960 г. от майстор Цане Раков, тя става видима за всички. Стенописите по интериора и по интересния свод, според сведения, са дело на самоковски зографи, може би на Никола Образописов. Изографисването е с постни бои. Построена е върху основите на стара черква, сегашната запазва името си „Св. Йоан Богослов“. Край старата черква имало училище, в което са учели 10 – 15 ученика. Трикорабна псевдобазилика със сравнително малка полукръгла апсида. Притворът е нов. Стенописите са от 1882 г., и представляват 54 сцени и 22 медальона. Иконостасът, среден по големина, е рисуван и украсен с едра хубава резба. Осемте цокълни табла са със сцени от Шестоднева. Иконостасните икони са оригинални по стил от неизвестен, възможно самоковски художник. Царските икони са 6. Малките икони са 35 и целувалните 9. Архийерейският трон и два целувални иконостаса са украсени с резба и имат по една икона. Строителството продължава 3 години. Освещаването на храма става през 1883 г. от самоковския митрополит Доситей. От устни сведения на двама свещеника се знае, че старата черква „Св. Никола“ е била много по-голяма. Това се вижда от разкриването на основите при построяването на новия параклис на това място.
- Друга забележителност е черквичката „Св. Богородица“. Знае е се, че тя са намира в района на римско или по късно градище, в което са разкрити зидовете на тракийски некропол, християнски погребения и тракийски накити. Точна датировка кога е построена няма, има само предположения. Съдейки по височината на ниската врата, може да се отнесе към турско време.
- Селото е известно с фолклорната група „Горнополски глас“, основана през 1962 г., която представя шопското двугласно пеене, изпълнявайки местни народни песни. Групата взема участия в много фестивали в страната и има издаден албум. През 2006 г. групата взема участие в третия международен фолклорен фестивал „Софийска пролет“.
Редовни събития
редактиране- Събори всяка година на 8 май (ден на Св. Йоан Богослов), 15 август (Успение Богородично) и 9 ноември.
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)