Овча купел

квартал в София

„Овча купел“ е квартал в София, част от район „Овча купел“ на Столична община. Застрояването му започва през 1914 година.[1] В началото на 60-те години е построен новият стадион „Славия“, където играе едноименният футболен отбор ПФК „Славия“. 6 септември е празник на квартала, отбелязван със събор, на който има сцена, маси, въртележки и атракции.

Овча купел
— квартал —
Сградата на банята
Сградата на банята
България
София
Страна България
ОбластОбласт София
ОбщинаСтолична община
Част отСофия

Името на квартала е свързано с термална вода, която излиза на земната повърхност: овчари, които водели стадата си там, знаели, че овцете с охота газят из мочурливите ливади. След земетресение през 1858 г. бликнала топла вода, а овцете не я отбягвали и били като къпани, откъдето дошло и името, буквално „овча къпалня“.

По-късно водата е каптирана и е построена баня, която функционира до началото на 80-те години. В близост до нея е построена и болница за рехабилитация, която разполага с малък плаж, отварян през летните месеци. Кварталът е имал статут на курортна местност.

Балнеокомплексът се намира от западната страна на Владайска река, а спортният комплекс „Славия“ – от източната.

История редактиране

Квартал „Овча купел“ се застроява като софийска махала в средата на 19 в., в района около банята. През 1922 г. е открито читалище, преименувано по-късно на името на Никола Вапцаров. То се намира в най-източната част на квартала, там където е прекарана трамвайната линия №5 към кв. „Княжево“. През 1963 г. зад читалището е построена сградата на техникум „Киров“, а то остава в североизточния ъгъл на неговия двор.

Кварталът се разраства в западна посока, като изграденият през социализма жилищен комплекс приема същото името за двете си части – „Овча купел“ 1 и 2. Комплексът е изграден до началото на 90-те години, при застрояване с едропанелни жилищни сгради от серия Бс-69-Сф-УД-83, както и с блокове, построени по система „едроплощен кофраж“. Кварталът разполага с мини паркове за разходки и детски увеселителен парк.

Транспорт и инфраструктура редактиране

През квартала минават трамваи 5 и 11; автобуси 11, 59, 102, 103, 107 и 111 и електробуси Е60, Е73. Третият метродиаметър (линия М3) на Софийското метро има 4 станции в Овча купел – „Овча купел“, „Мизия / НБУ“, „Овча купел II“ и „Горна баня“ (връзка с ЖП спирка Горна Баня).

Една от софийските автогари е разположена в едноименния квартал – автогара „Овча купел“, извършваща предимно вътрешни превози. От там тръгват множество автобуси за екскурзии в близко разположената планина Витоша и автобус 103, вървящ само през празнични дни и през уикенда.

Източната граница на Овча купел върви по дължината на 3-ти Софийски ринг (бул. Овча Купел), а на запад се намира Софийски околовръстен път. На юг кварталът граничи с бул. Цар Борис III, а на север с бул. Президент Линкълн. Въпреки че се намира на 6 км от центъра на София, инфраструктурата е проблемна, с нередки задръствания около квартала.

Има изградени велоалеи по бул. Цар Борис III и ул. Монтевидео.

Минерална вода редактиране

В Овча купел има минерална вода с температура 32 °C и дебит 8 l/s. Водата е слабоминерализирана, хипотермална, хидрокарбонатно-сулфатно-натриева, калциево-магнезиева, флуорна и със съдържание на метасилициева киселина, сероводород, въглероден диоксид и 43 микроелемента. Препоръчва се за лечение чрез пиене при бъбречни възпалителни заболявания, колити, диабет.[2]

В началото на 20 век се изграждат два басейна, а между 1925 i 1928 г. е построена и минералната баня, дело на арх. Георги Овчаров. Използва се за балнеолечение до края на 80-те години. Предстои банята да бъде възстановена и да отвори отново врати. На 15 юли 2020 г. Регионалният исторически музей – София публикува официално съобщение, че за възстановяване на банята в Овча купел се предоставят средства по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.[3]

Обществени институции редактиране

Икономика редактиране

  • Търговски център – бул. „Президент Линкълн“ /кръстовището с ул. „Монтевидео“ („Niki“ и др.);
  • Филиал на „Фантастико“ ул. „Монтевидео“ 98
  • Филиал на „Фантастико“ – ул. „Любляна“ 42 А;
  • Филиал на „Билла“ – бул. „Президент Линкълн“ 72;
  • Филиал на „Билла“ – ул. „Монтевидео“ 23;
  • Филиал на „Пепко“ – ул. „Монтевидео“ 23;
  • Супермаркет от веригата „Лидл“ – бул. „Президент Линкълн“ 76 („Esmara“, „Pepperts“, „Crivit“, „Lupilu“, „Meradiso“ и др.);
  • Хипермаркет „Кауфланд“ – ул. „Кукуряк“ 3 („Danone“, „Granini“, „BBB“ и др.)
  • и други.

Галерия редактиране

Бележки редактиране

  1. Кираджиев, Светлин. София. 125 години столица. 1879-2004 година. ИК „Гутенберг“, 2006. ISBN 978-954-617-011-8. с. 100.
  2. От извора // Капитал. 27.2.2015.
  3. Три бани, три различни съдби // Свободна Европа. 4.1.2021.

Външни препратки редактиране