„Огледало“ (на руски: Зеркало) е филм от 1975 г. на руския (съветски) режисьор Андрей Тарковски.

Огледало
Зеркало
РежисьориАндрей Тарковски
СценаристиАндрей Тарковски
Александр Мишарин
В ролитеМаргарита Терехова
Олег Янковски
МузикаЕдуард Артемиев
ОператорГеорги Рерберг
МонтажЛюдмила Фейгинова
РазпространителМосфилм
Жанрдрама
Премиера7 март 1975 (СССР)
(СССР)
Времетраене108 минути
Страна СССР
Езикруски
Цветностчерно-бял
цветен
Външни препратки
IMDb Allmovie

За филма редактиране

„Огледало“ е филм-изповед, разказващ за детството на Тарковски, напусналия семейството баща и майката принудена да отгледа сама децата си в тежките години на войната. Епизодите не са подредени в хронологична последователност. Редуват се кадри със спомени от детството и съвременността. Проследяват се сложните взаимоотношения между главния герой (оставащ винаги зад кадър) и неговите близки.

Тарковски започва работа по сценария още през 1967 г., но заради „Соларис“ проектът е отложен. След премиерата на екранизацията по Станислав Лем (1972), режисьорът се връща към него. Първоначалното наименование е „Изповед“, променено на „Бял ден“, а след това и „Бял, бял ден“, за да се стигне до крайното заглавие „Огледало“.

Първоначално Тарковски възнамерява да привлече за главен оператор Вадим Юсов, с когото правят съвместно „Валяк и цигулка“, „Иваново детство“, „Андрей Рубльов“ и „Соларис“. След като последният прочита сценария, се отказва. Според режисьора, Юсов бил подразнен от автобиографичния характер на бъдещия филм. Впоследствие, той съжалява за решението си и заявява, че „Огледало“ е най-добрият филм на Тарковски[1].

Както в почти всички филми на Тарковски и тук присъстват като символи известни художествени произведения: „Автопортретът от Торино“ и „Портрет на Дженевра дей Бенчи“ от Леонардо да Винчи. Игнат прочита част от писмо на Пушкин до Чадаев с размишления относно културното разделение между Европа и Русия. Във филма е използвана музика от Йохан Себастиян Бах, Джовани Батиста Перголези и Хенри Пърсел. Звучат стихове на Арсений Тарковски, четени от самия поет. Редуват се цветни и черно-бели кадри – подход, станал характерен за творчеството на Тарковски.

Актьори и персонажи редактиране

  • Маргарита ТереховаМария, майката на Альоша; Наталия, бившата му съпруга
  • Игнат ДанилчевИгнат, синът му
  • Филип ЯнковскиАльоша, представящ образа на автора като малък
  • Алла ДемидоваЛиза , колежка на Мария в печатницата
  • Анатолий Солоницин – доктора
  • Лариса ТарковскаяНадежда Петровна
  • Николай ГринкоФьодор Михайлович, директор на печатницата
  • Олег Янковски – бащата на Альоша
  • Авторът е озвучен от актьора Михаил Смоктуновский.

Екип редактиране

  • Сценаристи – Андрей Тарковски, Александр Мишарин
  • Режисьор – Андрей Тарковски
  • Оператор – Георгий Рерберг
  • Композитор – Едуард Артемиев
  • Монтаж – Людмила Фейгинова
  • Художник – Николай Двигубский
  • Костюми – Нели Фомина
  • Специални ефекти – Ю. Потапов

Награди и Номинации редактиране

  • 1980 – Приз Давид на Донатело“ в категорията Най-добър чуждестранен филм, Италия.

Източници редактиране

  1. „Уроки режиссуры“, Андрей Тарковский, Москва, 1993 г.

Външни препратки редактиране