Огнева позиция (военно дело)

Огнева позиция – участък от местност или водно пространство, зает, специално подготвен или избран за поставяне на него на огнево средство (картечница, миномет, танк, артилерийско оръдие, боен кораб, подводна лодка и т.н.)[1] с цел максимална ефективност на огневото въздействие върху противника. От гледната точка на военната наука огневата позиция трябва да осигурява:

  • зрителна връзка с командира и съседите;
  • скрит от противника способ за връзка с тила;
  • приемлив обзор и възможност за водене на стрелба на максимални дистанции в различни направления;
  • максимално удобство за позициониране и оперативно изтегляне на въоръженията;
  • добра маскировка по всяко време на денонощието[2].

Видове огневи позиции в сухопътните войскиРедактиране

  • Основни – за изпълнение на основните огневи задачи в най-важните периоди от бойното стълкновение с противника. Трябва да осигуряват защита при използване на оръжия за масово поразяване.
  • Резервни – за водене на огън при невъзможност да се използва основната огнева позиция или при опити на противника да оцени отбранителните възможности при разузнаване с бой.
  • Временни – позиции, на които не се предвижда продължителен престой на огневото средство с неговия разчет[3]; използват се за решаване на ситуационни огневи задачи, например – при непосредствена поддръжка на бойното охранение или подразделенията, отбраняващи предовата линия; за отразяване на опипващите действия на противника (например чрез разузнаване с бой) и т.н. Подготвят се с оглед при необходимост бързо преместване на огневите средства на резервните или основните огневи позиции.
  • Лъжливи – за въвеждане на противника в заблуждение относно положението на основните огневи позиции. Използват се епизодично, основно – за привлечане на вниманието; за същите цели се съоръжават с умишлено нарушаване на някои от правилата за военна маскировка.
  • Открити – позволяват воденето на стрелба с право мерене на далечината на действителния огън от всякакъв вид въоръжение.
  • Полузакрити – имат по фронта невисоко укритие, затрудняващо воденето на стрелба с право мерене; от такива позиции се води огън с използване на прости способи за наводка (по маркер, по спомагателна точка на наводка и т.н.).
  • Закрити – имат по фронта значително укритие, което не позволява на противника да е открие чрез наземно наблюдение (в т.ч. – и по светлината на изстрелите); използват се основно от минометните и артилерийските подразделения.
  • Скрити – имат по фронта надеждно укритие, не допускащо откриването им от страна на противника, но допускащо воденето на огън с право мерене по предварително определени направления; използват се за воденето на флангов или кинжален огън[2].

ОсобеностиРедактиране

  • Бойният устав на артилерийските войски категорично забранява използването в качество на огневи позиции на места близо до открояващи се на фона на местността предмети, които значително да опростяват противника в ориентирането и пристрелката[3].

ГалерияРедактиране

Открита огнева позиция
на оръдие МТ-12
за стрелба с право мерене
Полузакрита огнева позиция за
миномет М224
Закрита огнева установка
на миномет 81 mm миномет Стокс
Схема на позицията
Стационарна открита
огнева позиция
за гранатомет АГС-17
на въртяща се опора
за кръгова отбрана
Скрита огнева позиция
на картечен разчет.
Дълговременно огнево съоръжение (ДОТ)

ЛитератураРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Словарь военных терминов. Москва, 1988.
  2. а б Хайрулин А.. Основные, запасные, временные.... Армейский сборник. 2014. с. 19 – 21.
  3. а б Штаб Артиллерии вооруженных сил Союза ССР.. Действия артиллерийских подразделений в Великой Отечественной войне. Сборник 2. Боевые примеры.. Москва, 1947. с. 172.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Огневая позиция (военное дело)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.