Огнена манатарка

	Огнена манатарка
	Класификация
царство:	Гъби (Fungi)
отдел:	Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:	Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:	Болетови (Boletales)
семейство:	Манатаркови (Boletaceae)
род:	Suillellus
вид:	Огнена манатарка (S. luridus)
	Научно наименование
	Suillellus luridus Murrill, 1909 г.
	Синоними
	Boletus luridus Schaeff., 1774 г.;
	Огнена манатарка в Общомедия
	[ редактиране ]

Огнената манатарка (Boletus luridus) е ядлива гъба от род Манатарки. Често се среща в България и се бърка лесно с други видове манатарки.

ОписаниеРедактиране

Шапката е с диаметър от 5 до 20 cm, маслиненожълта до кафеникава.
Тръбичките тъмночервени, при по-старите екземпляри жълтокафяви.
Пънчето на цвят жълтеникаво, с груб червенокафяв мрежест отпечатък.
Месото е жълто, твърдо, при нараняване бързо посинява.

Местообитание и сезонностРедактиране

Гъбата се среща през периода юни-октомври в широколистни и иглолистни гори, в паркове и покрай горски пътища. Расте в симбиоза с някои дървесни видове.

Сходни видовеРедактиране

червеностъблена манатарка (Boletus erythropus) – Отличава се по точкообразната окраска на пънчето и по-тъмния, кафеникав цвят на гуглата. Ядлива.
красива манатарка (Boletus calopus) – Гуглата е сиво-бяла, с лимоненожълти тръбички. Непригодна за ядене поради горчивия си вкус.
дяволска гъба (Boletus satanas) – Гуглата е сиво-белезникава с жълто-зелен оттенък. Месото посинява по-слабо. Отровна.
пурпурночервена манатарка (Boletus rhodoxanthus) – с бледорозов цвят на гуглата. Отровна.

Кулинарни качестваРедактиране

В сурово състояние гъбата е слабо-отровна и предизвиква леки стомашно-чревни разстройства. След топлинна обработка е с отлични вкусови качества. Твърдението на някои автори, че съдържа коприн и води до отравяния при едновременна консумация с алкохол е опровергано според последните изследвания.

ЛитератураРедактиране

G. J. Krieglsteiner, A. Gminder, W. Winterhoff: Die Großpilze Baden-Württembergs. Band 2. Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart 2000.