Огнена манатарка

Огнената манатарка (Boletus luridus) е ядлива гъба от род Манатарка. Често се среща в България и се бърка лесно с други видове манатарки.

Огнена манатарка
Класификация
царство: Fungi Гъби отдел: Basidiomycota Базидиеви клас: Homobasidiomycetes разред: Boletales семейство: Boletaceae Манатаркови род: Boletus Манатарка вид: Boletus luridus Огнена манатарка
Научно наименование
Suillellus luridus Murrill, 1909 г.
Огнена манатарка в Общомедия

Описание

• Шапката е с диаметър от 5 до 20 cm, маслиненожълта до кафеникава.
• Тръбичките тъмночервени, при по-старите екземпляри жълтокафяви.
• Пънчето на цвят жълтеникаво, с груб червенокафяв мрежест отпечатък.
• Месото е жълто, твърдо, при нараняване бързо посинява.

Местообитание и сезонност

Гъбата се среща през периода юни-октомври в широколистни и иглолистни гори, в паркове и покрай горски пътища. Расте в симбиоза с някои дървесни видове.

Сходни видове

• червеностъблена манатарка (Boletus erythropus) – Отличава се по точкообразната окраска на пънчето и по-тъмния, кафеникав цвят на гуглата. Ядлива.
• красива манатарка (Boletus calopus) – Гуглата е сиво-бяла, с лимоненожълти тръбички. Непригодна за ядене поради горчивия си вкус.
• дяволска гъба (Boletus satanas) – Гуглата е сиво-белезникава с жълто-зелен оттенък. Месото посинява по-слабо. Отровна.
• пурпурночервена манатарка (Boletus rhodoxanthus) – с бледорозов цвят на гуглата. Отровна.

Кулинарни качества

В сурово състояние гъбата е слабо-отровна и предизвиква леки стомашно-чревни разстройства. След топлинна обработка е с отлични вкусови качества. Твърдението на някои автори, че съдържа коприн и води до отравяния при едновременна консумация с алкохол е опровергано според последните изследвания.

Литература

• G. J. Krieglsteiner, A. Gminder, W. Winterhoff: Die Großpilze Baden-Württembergs. Band 2. Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart 2000.