Огнян Маринов

български обществен деец

Огнян Гергов Маринов е български обществен деец, роден на 18 август 1952 година в гр. София. Висше образование придобива в Полицейската Академия и работи в системата на МВР – секция ЖП транспорт. По-късно завършва допълнително второ висше образование в софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Право“.[1]

Огнян Маринов
български обществен деец
Огнян Маринов.jpg
Роден
18 август 1952 година (70 г.)
Учил вСофийски университет
Огнян Маринов на официалното честване на 133 години от Освобождението на България в София

Напуска редовете на МВР с чин подполковник. Работил е в системата на Гражданското въздухоплаване, в ръководство на Въздушното движение като главен инспектор по Авиационна сигурност. Има над 1100 публикации на оръжейна и военно-историческа тематика в около 25 български и чуждестранни вестници и списания. Огнян Маринов е автор на няколко самостоятелни книги и отделно в съавторство на още една. Има издадени и над 20 брошури на оръжейна и историческа тематика. [1]

Член е и един от съоснователите заедно с Джоко Росич през 1991 г. на софийския клуб „Традиция“, по-късно председател на националното дружество „Традиция“. Преминава през всички организационни нива на дружеството. В края на ноември 2017 г. на общо годишно отчетно-изборно събрание на дружество „Традиция“ е избран за негов председател.[1]

Научни публикацииРедактиране

  • Неизвестните оръжия на Райха, 1994 г.;[2]
  • Искрово европейско оръжие, София. 1995 г.;[3]
  • Бронираният юмрук на Третия райх, Пропелер, София. 1998 г.;[3]
  • Немското стрелково оръжие, Проплер '92, София. 1998 г.;[3]
  • Леките картечници до втората световна война, Клуб Оръжие, София. 1999 г.;[3]
  • Зенитните средства на Третия райх, Еър Груп, 2000, София. 2000 г.;[3]
  • Летящите самураи, Ваелит, София. 2000 г.;[3]
  • Свръхтежка и реактивна артилерия на Вермахта, Еър Груп, 2000, София. 2000 г.;[3]
  • Трофейни пистолети и револвери в Третия райх, Еър Груп, 2000, София. 2000 г.[3]

В съавторствоРедактиране

  • Иван Мечков, Огнян Маринов. Въздушно-десантните операции срещу Третия райх, Еър Груп 2000, София. 2000 г.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Soszr.bg. Подполковник оз. Огнян Маринов. Посетен на 11 март 2022
  2. Knigi-bg.com. Неизвестните оръжия на Райха. Посетен на 11 март 2022
  3. а б в г д е ж з и Knizhen-pazar.net. Огнян Маринов. Посетен на 11 март 2022