Огоста

река в България
Тази статия е за реката. За язовира вижте Огоста (язовир).

ОгостаАнтичността на латински Augusta, Аугуста) е река в Северозападна България, област Монтана и област Враца, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 141,1 km, която ѝ отрежда 17-о място сред реките на България.

Огоста
Река Огоста в района на село Хайредин
Река Огоста в района на село Хайредин
43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Монтана
Община Чипровци
Община Георги Дамяново
Община Монтана
Община Бойчиновци
Област Враца
Община Хайредин
Община Козлодуй
Община Мизия
Дължина141,1 km
Водосб. басейн3157,1 km²
Отток25,4 m³/s
Начало
Мястосеверното подножие на
връх Вража глава,
Чипровска планина
Координати43°20′22.92″ с. ш. 22°48′29.16″ и. д. / 43.3397° с. ш. 22.8081° и. д.
Надм. височина1760 m
Устие
Мястодесен приток на река Дунав (на 685-и км) → Черно море
Координати43°44′45.96″ с. ш. 23°53′07.08″ и. д. / 43.7461° с. ш. 23.8853° и. д.
Надм. височина27 m
Огоста в Общомедия

Етимология на името

редактиране

Името на реката датира от римско време. Първоначалното име е било Augusta (от лат. божествена, царствена), което на простонароден латински език е звучало като Огоста (Огуст, на румънски: Ogustul). Това име е заето от заселилите се славяни и запазено във времето без съществена промяна. В Тимарските описи от 80-те години на ХV век (1480 – 1490) е записано: [1]

Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село Лехчево), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено Огост: домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета).

Географска характеристика

редактиране

Извор, течение, устие

редактиране

За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1935 m) в Чипровска планина, на около 1760 m н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.

След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – „Огоста“. Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци – водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река Рибине (десен).

След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-и km на 27 m н.в.


 
Речна система на река Огоста

Водосборен басейн, притоци

редактиране

Площта на водосборния басейн на Огоста е 3157,1 km2[2], а границите му са следните:

  • на северозапад и север – с водосборните басейни на реките Лом и Цибрица;
  • на изток, югоизток и юг – с водосборния басейн на река Искър;
  • на югозапад – с водосборния басейн на река Нишава.

Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборния ѝ басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:

  • → Вировска река
  • Рибине 47 / 269
  • → Маданска бара
  • Скът 134 / 1074

Хидроложки показатели

редактиране

Средногодишният отток на реката при град Чипровци е 0,81 m3/s, а при станция Мизия – 25,40 m3/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през октомври. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[3]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 22,80 31,60 45,60 48,30 49,60 33,60 14,30 7,01 10,10 5,91 15,50 20,20 25,40
количество (% от годишния обем) 7,49 10,38 14,97 15,86 16,29 11,03 4,70 2,30 3,32 1,94 5,09 6,63 100,0

По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:

Стопанско значение, забележителности

редактиране

Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. Манастирище. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. Мездра за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. Ерден, с. Владимирово, с. Михайлово и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.

В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от Монтана до Белимел, на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа Монтана – Белоградчик – Димово. От град Бойчиновци до село Гложене, покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа Враца – Криводол – Бойчиновци – Гложене.

В горния басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: „Лопушна“, „Чипровци“, „Кошарник“ и „Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.

Бреговете и водите на язовир „Огоста“ предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.

Между селата Железна и Белимел, на високия ляв бряг на реката е разположен Чипровският манастир.

На името на реката е наименуван морският нос Огоста на остров Ливингстън в Южните Шетлъндски острови край бреговете на Антарктика.[4]

Вижте също

редактиране

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0
  2. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  3. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
  4. SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Ogosta Point.