Огражден

планина в България и Република Македония
Вижте пояснителната страница за други значения на Огражден.

Огра̀жден е планина в Югозападна България и Северна Македония, част от Осоговско-Беласишката планинска група.[1]

Огражден
Поглед към връх Билска чука от изток. На заден план вляво – първенецът на планината връх Огражденец
Поглед към връх Билска чука от изток. На заден план вляво – първенецът на планината връх Огражденец
41.5208° с. ш. 22.8778° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Северна Македония
Част отОсоговско-Беласишка планинска редица
Най-висок връхОгражденец
Надм. височина1747,6 m
Подробна карта
Огражден в Общомедия
Поглед към Огражден от Беласица. Вдясно в полите на планината – село Първомай. На заден план Малешевската планина вдясно и Осогово вляво.

Етимология редактиране

Името Огра̀жден е засвидетелствано около 1332 година в грамота на Стефан Душан като Ограждень и през 1338 година в грамота на Стефан Урош III като Ограждено. Според академик Иван Дуриданов името е огражденъ от праславянското *agrdjenъ, минало страдателно причастие от старобългарското         .[2]

Географска характеристика редактиране

Географско положение, граници, големина редактиране

Планината е част от Осоговско-Беласишката планинска група. На север долината на река Лебница (десен приток на Струма) я отделя от Малешевска планина, а на югозапад, юг и югоизток склоновете ѝ стръмно се спускат към Струмишкото и Санданско-Петричкото поле. На запад долината на река Турия (ляв приток на Струмешница) я отделя от Драголевска планина. Главното ѝ било се простира от запад на изток на около 50 км, а ширината ѝ в средата достига до 17 км. От юг на север, през средата на планината, от гранична пирамида № 25 до гранична пирамида № 38 преминава държавната ни граница със Северна Македония, като планината почти по равно е поделена между двете държави.

Релеф редактиране

Главното планинско било на Огражден е широко и плоско със средна надморска височина 1200 м. От него се отделят множество вторични ридове. Най-високата точка на планината е връх Огражденец (1747,6 м), разположен на македонска територия, на около 3 км западно от държавната ни граница. В българската част най-висок връх е Билска чука (1643,6 м), отстоящ на около 2 км северно от село Баскалци. На изток-югоизток от него се издига връх Маркови кладенци (1522,8 м), от който се открива панорамна гледка във всички посоки. Други по-известни върхове са: Голак (1639 м), Муратов връх (1398,1 м), Куковски чукар (1233,2 м).

Геоложки строеж редактиране

Огражден е изграден от силно натрошени метаморфни скали – гнайси и различни типове шисти, които са лесно податливи на изветряне и ерозия. В южното подножие ѝ са образувани мощни делувиални отлагания с дебелина 10 – 20 м, а някъде и повече.

Климат и води редактиране

Климатът на планината е преходносредиземноморски. Цялата планина попада във водосборния басейн на река Струма, като северните ѝ склонове се отводняват от малки и къси десни притоци на река Лебница (десен приток на Струма), източните – директно в река Струма, а южните и западните – от левите притоци на река Струмешница (десен приток на Струма).

Почви, флора и фауна редактиране

В планината преобладават канелените горски почви, които са силно ерозирани поради неправилната експлоатация на смесените дъбови гори.

Голяма част от склоновете на Огражден са покрити със силно деградирал келяв дъб в резултат на сечта и пашата, който придава специфичния изглед на планината. В южните ѝ склонове се среща питомен кестен. Немалък дял заемат изкуствено създадените иглолистни гори. Около първенеца връх Огражденец е съхранена естествена гора от черен бор. Във високите ѝ части, особено по северните ѝ склонове частично са запазени букови гори. В района на село Кавракирово има изкуствени насаждения от корков дъб. От храстовата растителност се срещат леска, къпина, малина, шипка и други.

Проучване върху състава на дребните бозайници от 1970-те години установява 16 вида, по-редки сред които са скалната мишка (Apodemus mystacinus), малката кафявозъбка (Sorex minutus), белокоремната белозъбка (Crocidura suaveolens), горският сънливец (Driomys nitedula) и подземната полевка (Microtus subterraneus).[3][4][5]

Туризъм редактиране

 
Манастирът „Свети Георги“ в Огражден планина, известен като Чуриловски (Геговски) манастир. На заден план – върховете Голак, Билска чука и село Баскалци.

Огражден е лесно достъпна планина. Основните изходни пунктове за изкачването на българската ѝ част са селата Кърналово, Първомай и Струмешница, от където започват асфалтови пътища към планината. По нейните склонове, особено южните са разположени множество малки села, в които е съхранена интересна стара архитектура. На 2 км североизточно от село Гега в живописна местност се намира манастира „Свети Георги“, известен като Чуриловски или Геговски манастир. Той е възстановен през 1858 година на мястото на разрушено от турците старо духовно средище. Планината предлага добри условия за пешеходен туризъм през цялата година, особено във високите ѝ части. Някои от основните туристически маршрути в българския участък са маркирани с лентова (лятна) маркировка. Североизточно от връх Маркови кладенци е разположена красивата местност Махмутица, в която е изградена почивна база.

В македонската част на планината по пътя от Струмица за Берово се намира урбанизираната курортна местност Суви лаки.

Селища редактиране

В планината, по нейните склонове и подножия на територията на България и Северна Македония са разположени общо 49 села.

Транспорт редактиране

По южното подножие на планината, от село Първомай до ГКПП „Златарево“, на протежение от 15,2 км преминава участък от третокласен път № 198 от Държавната пътна мрежа Гоце Делчев (град) – Петрич – ГКПП „Златарево“.

Други редактиране

На Огражден е наречена улица в София (Карта). На името на планината е наименуван залива Огражден (Ograzhden Cove) на остров Ливингстън, от архипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 75.
  2. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 187
  3. Боев, З. 1983. Насекомоядни бозайници и гризачи (Mammalia; Insectivora, Rodentia) от Огражден. – Acta zoologica bulgarica, 21: 59 – 66
  4. Боев, З. 1981. Огражден планина. – Природа и знание, 4: 11 – 12.
  5. Боев, З. 1989. Дребните бозайници в Огражден. – Природа, БАН, 5: 56 – 61