Огюстен Мушо
Огюстен Бернар Мушо (на френски: Augustin Bernard Mouchot), роден на 7 април 1825 г. в Семюр-ан-Осуа и починал на 4 октомври 1911 г. в Париж, е френски изобретател, известен със създаването на първия слънчев парен двигател, който преобразувал слънчевата енергия в механична работа.
| Огюстен Мушо Augustin Mouchot | |
| френски инженер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 4 октомври 1912 г.
Париж, Франция |
| Погребан | Баньойско гробище, Баньо, Франция |
| Националност | французин |
| Техника | |
| Област | Машинно инженерство |
| Изобретения | Слънчев парен двигател |
| Известен с | пионер в областта на слънчевата енергия |
| Награди | Златен медал в клас 54 на Световното изложение през 1878 г., Париж, Франция; лауреат на Френския институт в Париж (1891-1892) |
| Огюстен Мушо в Общомедия | |
Биография редактиране
Отначало Мушо бил преподавател в началните училища в Морван, а после и в Дижон, преди да се дипломира по математика през 1852 г. и да получи бакалавърска степен по физически науки през 1853 г. Впоследствие преподава математика в средните училища на Алансон и Рен, а после и в гимназията на Тур (1864 – 1871).
Изследвания на слънчевата енергия редактиране
През 1860 г. Мушо започва да се интересува от слънчевата енергия като построява слънчева готварска печка, продължавайки работата на Орас Бенедикт дьо Сосюр и Клод Пуйе. Неговота главна идея е била да открие източник на енергия алтернативен на въглищата, вярвайки че те ще се изчерпат.
През 1866 г. изобретява първия соларен парен двигател използващ параболично извито огледало и стъклен цилиндричен котел захранващи с пара малка парна машина. Изобретанието му бива представено на Наполеон III. Двигателят бил изложен в Париж, докато изчезнал след обсадата на града по време на Френско-пруската война през 1871 г.
През септември 1871 г. френският учен получил финансова подкрепа от Общинския съвет на Ендър е Лоар да монтира соларна готварска печка в библиотеката на Тур, която на 4 октомври 1875 г. представя на Френската академия на науките, а през декември представя на Академията устройство, за което твърди, че при добро слънчево греене осигурява поток на парата от 140 литра за минута. Година по-късно получава разрешение от правителството да напусне преподавателския си пост, за да работи върху направата на двигател, който да представи на Световното изложение на 1878 г.
Световно изложение, Париж, 1878 г. редактиране
На Световното изложение в Париж през 1878 г. Мушо и асистентът му Абел Пифре представят новия двигател, с който изобретателят спечелва златен медал в клас 54. Двигателят бил особен с това, че произвеждал лед използвайки концентрирана слънчева светлина. По-късно обаче Френско-английският договор за свободна търговия от 1860 г. както и подобряването на железопътните линии улеснили снабдяването с въглища и ускорили индустриалното развитие, което накарало френското правителство да реши, че слънчевата енергия вече не била достатъчно изгодна и прекратило финансирането на Мушо.
Впоследствие Мушо се завръща към преподаването, но не бива напълно забравен, тъй като през 1891 и 1982 г. е удостоен със званието лауреат на Френския институт, получавайки награди за работа на въображението.
Издадени книги редактиране
- La Chaleur solaire et ses applications industrielles („Слънчевата топлина и нейните индустриални приложения“), 1869 г.
Цитати редактиране
- „Човек не трябва да вярва, въпреки мълчанието на съвременните писания, че идеята за използването на слънчевата топлина за механични операции е отскоро. Напротив, трябва да се признае, че тази идея е много древна и бавното ѝ развитие през вековете е родило различни любопитни устройства.“
— Огюстен Бернар Мушо, на Световното изложение, Париж, Франция (1878)
- „Рано или късно индустрията вече няма да намира в Европа ресурсите, с които да задоволи своето изумително разширение ... Въглищата без съмнение ще бъдат изчерпани. Какво ще прави тогава индустрията?“
— Огюстен Бернар Мушо, след показване на ранно индустриално приложение на слънчевата топлинна енергия (1880)