Одрински мирен договор (1444)

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Одрински мирен договор.

Одринският мирен договор от 1444 г., срещано и като Сегедски мирен договор от 1444 г., за 10-годишен мир е сключен между султан Мурад II и християнските сили от Първия кръстоносен поход на Владислав III Ягелонски, представлявани от Йоан (Ян) Хунияди за краля, митрополит Атанасий и войводата Богдан за моравския деспот Георги на 12 юни 1444 г. в град Одрин, столицата на османците[1].

Подписаното в Одрин е ратифицирано в Сегед в края на юли 1444 г. На 15 август същата година е положена клетва от водача на похода полско-унгарския крал Владислав III Ягелонски върху Библията, докато султан Мурад II се заклева върху Корана при подписването през юни същата година в Одрин.

Постигнато е освобождаване на най-западните християнски земи, завзети от турците. Те предават на моравския деспот Георги завоюваната от тях в 1438 г. след тримесечна обсада крепост Смедерево.

Султан Мурад II се отказва от престола и абдикира в полза на малолетния си 12 годишен син Мехмед II.[2]

Заплахата Константинопол да бъде завладян от турците също остава. Папа Евгений IV и кардинал Юлиян Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е навалидна, тъй като е дадена на безбожник. Назарини, от името на папския престол, освобождава краля от нея и с манифест от 4 август 1444 г. отново е обявена война на османците. Бойните действия са подновени с Втория кръстоносен поход на Владислав III Ягело в 1444 г. 

ИзточнициРедактиране

  1. Милош Ивановић, Властела Државе српских деспота, УНИВЕРЗИТЕТ У БЕОГРАДУ, Београд 2013, с. 125
  2. Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, 2000, с. 174 – 180.