Окръзи в Румъния

Окръг или жудец (на румънски: judeţ) е административно-териториална единица в Румъния и Република Молдова.

Административното деление на жудци е създадено през 19 век по френски образец. Комунистическата партия прокарва съветския модел (на райони), но старата система е върната през 1968 г.

Територията на Румъния са обособени множество исторически области, но няма планове те да бъдат преобразувани в административни единици. Доколкото съществуват планове за разделяне на Румъния на области, състоящи се от няколко окръга в зависимост от географското им разположение и икономическо развитие, те са свързани с изискванията на Европейския съюз.

Територията на Румъния е разделена на 41 окръга и градския окръг Букурещ като самостоятелна административно-териториална единица.

Окръзи

Административно деление на Румъния

Окръзите са следните:

Алба Арад Арджеш Бакъу Бистрица-Насауд Бихор Ботошани Браила Брашов Бузъу Букурещ Васлуй Вранча Вълча

Галац Горж Гюргево Долж Дъмбовица Илфов Калараш Караш-Северин Клуж Ковасна Констанца Марамуреш Мехединц Муреш

Нямц Олт Прахова Сълаж Сату Маре Сибиу Сучава Телеорман Тимиш Тулча Харгита Хунедоара Яломица Яш

Демографски данни

Окръгът с най-голяма гъстота на населението е Прахова – 183 жит./km² през 2001 г. С най-малка гъстота е окръг Тулча, където тя е едва 31 жит./km² (2001).

Гъстота на населението по окръзи

Еврорегиони за развитие

В Румъния, на принципа на доброволното асоцииране, са създадени 8 региона за развитие – това са специфични териториални единици, без административен статут и без да са юридически лица, които следват европейската юридическа система съгласно Номенклатурата за териториалните единици за статистиката (NUTS) и отговарящи на ниво NUTS II.

Съгласно извънредно постановление на правителството на Румъния № 75/2001 относно функционирането на Националния статистически институт са създадени 8 дирекции, които заедно със съществуващите дотогава 34 окръжни статистически дирекции, имат за цел да развиват регионалната статистика.

Други нормативни документи за териториалното деление на Румъния определят бъдещата структура на страната, в съответствие с NUTS, както следва:

• Ниво NUTS I: макрорегиони, не се използва.
• Ниво NUTS II: 8 региона за развитие, с население в тях от около 2,8 милиона жители.
• Ниво NUTS III: 42 окръга, които отразяват административно-териториалната структура на Румъния.
• Ниво NUTS IV: не се използва, защото няма асоциации от териториални единици.
• Ниво NUTS V: 265 града, 2686 големи села и 13092 села, отразяващи административно-териториалната структура на Румъния.

Североизточен регион

Включва окръзите: Яш, Ботошани, Нямц, Сучава, Бакъу, Васлуй.

Западен регион

Включва историческата провинция Банат и прилежащите ѝ зони, има площ от 32 034 кв. км. (13,44 % от територията на страната) и включва окръзите Арад, Караш-Северин, Хунедоара и Тимиш.

Северозападен регион

Включва окръзите: Бихор, Бистрица-Насауд, Клуж, Марамуреш, Сату Маре и Сълаж.

Регион Център

Включва окръзите: Алба, Сибиу, Муреш, Харгита, Ковасна, Брашов.

Югоизточен регион

Включва окръзите: Вранча, Галац, Браила, Тулча, Бузъу, Констанца.

Регион Мунтения-юг

Включва окръзите: Арджеш, Дъмбовица, Прахова, Яломица, Кълъраш, Гюргево, Телеорман.

Регион Илфов

Включва: Букурещ-град и окръг Илфов.

Регион Югозападна Олтения

Включва окръзите: Мехединци, Горж, Вълча, Олт, Долж.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Judeţele României в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​