Октомврийска среща на дейци на ВМОРО (1918)

Октомврийската среща на дейци на ВМОРО е проведена на 23 октомври 1918 година в зала № 8 на Софийския университет и е посветена на 25-годишнината от основаването на Вътрешнета македоно-одринска революционна организация. Срещата е проведена месец след капитулацията на България в Първата световна война и реокупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция и основният обсъждан проблем е какви действия трябва да предприемат македонските българи в новата обстановка. На нея присъстват около 60 дейци на легалното и нелегалното македонско движение.[1]

На срещата се изказва проф. Любомир Милетич, който заявява, че от войната трябва да се направят изводи и поуки, но не бива да се изпада в пораженство, и че най-важното е македонските българи да не допуснат национално самоубийство, отказвайки да се борят за своята свобода. Такива изказвания правят Георги Баждаров, Кирил Пърличев, Симеон Радев, Гьорче Петров, Тодор Александров, генерал Александър Протогеров, Тома Карайовов, Георги Кулишев, Панчо Михайлов, които заявяват, че при ново сръбско и гръцко робство, ВМОРО отново ще поведе борба за освобождение с всички сили и средства.[1]

Любомир Милетич подканя присъстващите дейци да оставят настрана партизанщината и старите разногласия и да запазят настъпилото военновременно единство, но на срещата се очертават отново противоречията между бившата десница и бившата левица (серчани) във ВМОРО. Левичарите Гьорче Петров, Димо Хаджидимов и други настояват за провеждане на конгрес на организацията, на която Централният комитет да даде отчет за дейността от избирането си в 1911 година насетне и да бъде избран нов.[1]

На срещата се решава да се възобнови дейността на легалните македонски бежански братства, за да може те да се включат в борбата за решаване на Македонския въпрос на мирната конференция. Така месец по-късно е свикан Учредителеният събор на македонските бежански братства, на който е представена десницата във ВМОРО.[1] Левицата пък формира така нареченото Временно представителство на обединената бивша ВМОРО.[2]

БележкиРедактиране

  1. а б в г Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 385.
  2. Гоцев, Димитър. Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919. София, Македонски научен институт, 1997. ISBN 954-8187-32-9. с. 386.