Олга Токарчук
Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[1] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година.[2] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[3]
Олга Токарчук Olga Nawoja Tokarczuk | |
полска писателка | |
Портретна фотография (2018) | |
Родена | |
---|---|
Националност | Полша |
Работила | психолог, писател, университетски преподавател |
Литература | |
Псевдоним | Natasza Borodin |
Период | 1979 - |
Жанрове | роман, новела, есе |
Известни творби |
|
Награди | Нобелова награда за литература (2018) |
Повлияна | Карл Густав Юнг, Уилям Блейк |
Семейство | |
Деца | 1 |
Подпис | |
Уебсайт | tokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl |
Олга Токарчук в Общомедия |
Биография и творчество
редактиранеРодена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.
Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.
Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[4]
През 2017 г. режисьорката Агнешка Холанд заснема филма Pokot, основан на романа на Токарчук Карай плуга си през костите на мъртвите. Премиерата на филма е на Берлинския филмов фестивал през 2017 г.[5]
През 2018 г. английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[6]
Олга Токарчук получава титлата почетен доктор от Варшавския университет през декември 2020,[7] от Вроцлавския университет през септември 2021[8], от Ягелонския университет през октомври 2021[9] и от Софийския университет през 2022 г.[10]
Обявена е за почетен гражданин на Вроцлав (юни 2019), Варшава (юни 2020)[11] и Краков (октомври 2021).[12]
Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.
Библиография
редактиране- Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
- Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
- E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
- Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
Правек и други времена, превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1 [13] - Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
Гардеробът, София: ICU, 2022 ISBN 978-619-7674-02-6 - Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
Дом дневен, дом нощен, превод от полски Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр. - Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
- Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
- Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
Музика от много барабани, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр. - Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
Последни истории, превод от полски Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр. - Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
- Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[6]
Бегуни, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр. - Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
Карай плуга си през костите на мъртвите, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014 - Moment niedźwiedzia (2012)
- Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
- Zgubiona Dusza, Wrocław: Wydawnictwo Format, 2017.
Изгубената Душа, ICU, 2019, 48 с., ISBN 978-619-7153-60-6 - Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
- Чувствителният разказвач (есета; 272 стр.), София: ICU, 2021, ISBN 978-619-7153-94-1
- Чудати разкази, София: ICU, 2021
- Empuzjon, 2022
Емпузион: роман, София: ICU, 2023, ISBN 978-619-7674-30-9
Източници
редактиране- ↑ Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“ // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
- ↑ Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, Dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
- ↑ Aleksandra Żelazińska, Olga Tokarczuk laureatką Literackiej Nagrody Nobla, Polityka.pl, 10 октомври 2019.
- ↑ ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
- ↑ Igor Podobriy, Полячка с украинской фамилией Токарчук: жизнь и лучшие книги писательницы, Iwroclaw.com, 04.10.2022.
- ↑ а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
- ↑ Doktor honoris causa dla Olgi Tokarczuk, Monitor.uw.edu.pl.
- ↑ Uniwersytet Wrocławski nadał tytuł doktora honoris causa noblistce Oldze Tokarczuk // Wroclaw.pl, 2021-09-24.
- ↑ Ada Chojnowska. Olga Tokarczuk z tytułem doktora honoris causa Uniwersytetu Jagiellońskiego. "Za cywilną odwagę do obrony krzywdzonych, marginalizowanych" // Krakow.wyborcza.pl, 2021-10-07.
- ↑ Олга Токарчук с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на СУ, Mediapool.bg, 10 юни 2022.
- ↑ Znamy nowych Honorowych Obywateli m.st. Warszawy // Urzad m.st. Warszawy, 2020-06-19. Посетен на 2020-06-20.[неработеща препратка]
- ↑ Honorowe obywatelstwo Miasta Krakowa dla Olgi Tokarczuk // Radiokrakow.pl. Посетен на 2021-10-08.
- ↑ Правек и други времена в изд. „Алтера“[неработеща препратка]
Външни препратки
редактиране- Произведения на Олга Токарчук в Моята библиотека
- ((en)) Кратка биография на сайта PolishWriting.net Архив на оригинала от 2012-09-20 в Wayback Machine.
- ((en)) Обширна биография на сайта Culture.pl
- Васил Димитров, „Бегуни“: Книга на месец юни 2020 г., сайт на Читателския клуб на НБУ