Олга Токарчук

полска писателка

Олга Наво́я Тока̀рчук (на полски: Olga Nawoja Tokarczuk)[2] е полска писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса, психоложка, носителка на международната награда „Букър“ за романа „Бегуни“, двукратна лауреатка на литературната награда „Нике“ за романите „Бегуни“ и „Якубови книги“. През 2019 година получава Нобеловата награда за литература за 2018 година. [3] Нобеловият комитет ѝ присъжда наградата, заради „повествователното ѝ въображение, което с енциклопедична страст разкрива преминаването на границите като форма на живот“.[4]

Олга Токарчук
Olga Nawoja Tokarczuk
полска писателка
Olga Tokarczuk-9739.jpg
Портретна фотография (2018)
Родена
29 януари 1962 г. (60 г.)
Националност Полша
Работила впсихолог, писател, университетски преподавател
НаградиНике (2008)
Нике (2008)
Нобелова награда за литература (2018)[1]
Узедомска литературна награда (2012)
Литература
ПсевдонимNatasza Borodin
Период1979 -
Жанровероман, новела, есе
Известни творби
  • Prawiek i inne czasy
  • Dom dzienny, dom nocny
  • Gra na wielu bębenkach
  • Bieguni
  • Księgi Jakubowe
НаградиНобелова награда Нобелова (2018)
Сребърен медал за заслуги към културата „Gloria Artis“
ПовлиянаКарл Густав Юнг, Уилям Блейк
Семейство
Деца1
ПодписOlga Tokarczuk signature.svg
Уебсайтtokarczuk.wydawnictwoliterackie.pl
Олга Токарчук в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

 
С Дженифър Крофт, преводачка на романа „Бегуни“, и Лиза Апинянези при получаването на наградата „Букър“, май 2018 г.
 
С Мариус Шчигел на литературния фестивал в Броумов, 2017 г.

Родена е през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство.

Олга Токарчук е автор на романи, книги с разкази, новели, есета, сборник с поеми. Става популярна с отличителния си „митичен“ тон на писане.

Най-успешната ѝ книга безспорно е романът „Правек и други времена“ (1996). „Правек и други времена“ е носител на наградата на фондация „Кошчелски“, Наградата на читателите НИКЕ, наградата „Паспорт“ на сп. „Политика“. Този роман донася на Олга Токарчук световно признание и славата на един от най-важните представители на съвременната полска литература.[5]

През 2018 г. английският превод на романа ѝ Бегуни получава наградата „Букър“.[6]

Олга Токарчук получава титлата почетен доктор от Варшавския университет през декември 2020[7] и от Софийския университет в 2022г.[8]

Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

БиблиографияРедактиране

  • Miasta w lustrach, Kłodzko: Okolic, 1989 (поеми)
  • Podróż ludzi księgi, Warszawa: Przedświt, 1993 (роман)
  • E. E., Warszawa: PIW, 1995 (роман)
  • Prawiek i inne czasy, Warszawa: W.A.B., 1996 (роман)
    Правек и други времена, превод от полски Георги Кръстев, изд. „Алтера“, С., 2008, 264 стр., ISBN 978-954-9757-07-1 [9]
  • Szafa, Lublin: UMCS, 1997 (новели)
  • Dom dzienny, dom nocny, Wałbrzych: Ruta, 1998 (роман)
    Дом дневен, дом нощен, превод от полски Христина Симеонова-Матова, изд. „Абагар“, С., 2005, 304 стр.
  • Opowieści wigilijne (2000) – приказки; в съавторство с Йежи Пилх и Анджей Сташук
  • Lalka i perła, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2000 (есе)
  • Gra na wielu bębenkach, Wałbrzych: Ruta, 2001 (разкази)
    Музика от много барабани, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2006, 320 стр.
  • Ostatnie historie, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2004
    Последни истории, превод от полски Мирка Костова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2008, 224 стр.
  • Anna In w grobowcach świata, Kraków: Znak, 2006 (роман)
  • Bieguni, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2007[6]
    Бегуни, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Весела Люцканова“, С., 2009, 352 стр.
  • Prowadź swój pług przez kości umarłych, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2009
    Карай плуга си през костите на мъртвите, превод от полски Силвия Борисова, изд. „Панорама+“, 2014
  • Moment niedźwiedzia (2012)
  • Księgi Jakubowe, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2014
  • Zgubiona Dusza, Wrocław: Wydawnictwo Format, 2017.
    Изгубената Душа, ICU, 2019, 48с., ISBN 978-619-7153-60-6
  • Opowiadania Bizarne, Kraków: Wydawnictwo Literackie, 2018
  • Чувствителният разказвач (есета; 272 стр.), София: ICU, 2021, ISBN 978-619-7153-94-1
  • Чудати разкази, София: ICU, 2021

ИзточнициРедактиране

  1. а б masterdataapi.nobelprize.org, Посетен на 10 октомври 2019 г..
  2. Stowarzyszenie Kulturalne „Góry Babel“. // Посетен на 2019-10-10. (на полски)
  3. Олга Токарчук и Петер Хандке взеха двата Нобела за литература, Dnevnik.bg, отворено на 10.10.2019
  4. Aleksandra Żelazińska, Olga Tokarczuk laureatką Literackiej Nagrody Nobla, Polityka.pl, 10 октомври 2019.
  5. ((pl)) Kozioł, Paweł. Olga Tokarczuk. Culture.pl, 2012. Посетен на 13 януари 2019 г.
  6. а б ((en)) Booker prize 2018: Flights by O. Tokarczuk.
  7. Doktor honoris causa dla Olgi Tokarczuk.
  8. О. Токарчук с почетно звание от СУ, Дневник 10 юни 2022
  9. Правек и други времена в изд. „Алтера“[неработеща препратка]

Външни препраткиРедактиране