Олимпия дьо Гуж

Олѝмпия дьо Гуж (на френски: Olympe de Gouges – Олѝмп дьо Гуж), родена като Марѝ Гуз (на френски: Marie Gouze), е френска писателка и публицистка, политическа активистка и феминистка, авторка на „Декларация за правата на жената и гражданката“.

Олимпия дьо Гуж Olympe de Gouges
френска писателка
Родена	7 май 1748 г. Монтобан, Франция
Починала	3 ноември 1793 г. Париж, Франция
Религия	деизъм
Литература
Псевдоним	Olympe de Gouges
Жанрове	драма, памфлет, есе
Известни творби	„Замора и Мирза или Щастливото корабокрушение“
Политика
Партия	„Социален кръжок“ на Софи дьо Кондорсе
Семейство
Съпруг	Луи Обри (1765 – 1766)
Деца	Пиер Обри дьо Гуж
Подпис
Олимпия дьо Гуж в Общомедия

Биография

Произход и младежки години

Ражда се на 7 май 1748 г. в Монтобан в семейството на месар, но „цял Монтобан знаел“, че истинският ѝ баща е поетът Жан-Жак Льофран маркиз дьо Попинян, известен с полемиката си с Волтер. През 1765 г. я омъжват за интендантския доставчик Луи Обри, когото тя не обичала и който не притежавал нито богатство, нито капка благородно излъчване. Тя казва: „бях принесена в жертва без абсолютно никакъв смисъл, който поне би могъл да компенсира отвращението, което чувствах към този човек“. Съпругът ѝ приключва земния си път само след година, оставяйки я сама с новородения ѝ син Пиер.

През 1770 г. тя се премества в Париж, където започва да се представя като Олимпия дьо Гуж. През 1773 г. се свързва с богатия чиновник Жак Бетри дьо Розер, връзката с когото е прекъсната само от Революцията. Благодарение на неговата финансова поддръжка Дьо Гуж успява да води „аристократичен“ начин на живот: влиза в най-изискваните салони, а от 1774 г. вече фигурира в справочника на знатните особи на Париж. В парижките салони се запознава с писателите Лагарп, Мерсие, Шамфор, публициста Брисо, философа и математик Никола дьо Кондорсе – бъдещия лидер на жирондистите.

Писателска и обществена дейност

По същото време Дьо Гуж започва самостоятелна писателско-публицистична дейност. През 1784 г. пише аболиционистката драма „Замора и Мирза или Щастливото корабокрушение“, която публикува през 1788 г. заедно с приложеното есе „Размисли за негрите“. След тяхната публикация писателската е приета в Обществото на приятелите на негрите. През декември 1789 г. драмата е поставена в „Комеди Франсез“ под името „Робството на негрите“, но е снета след 3 представления. През 1790 г. пише друга аболиционистка пиеса – „Пазар за негри“.

Дьо Гуж посреща много възторжено революцията. Сближава се с кръга от хора, които впоследствие ще образуват партията на жирондистите, влиза в „Социалния кръжок“ на Софи дьо Кондорсе.

В публикациите си от революционните години писателката се застъпва за равноправието на жените, като особено се прославя с програмното съчинение „Декларация за правата на жената и гражданката“. Знаменити стават нейните думи, че „щом жената може да се качва на ешафода, тя може да се качва и на трибуната“. Тя е сред първите, които призовават за установяване на правото на развод (и то впоследствие било застъпено от жирондистите), а също за отмяната на църковния брак и замяната му с граждански договор. Настоява за съблюдаване на правата на незаконнородените деца, за създаването на родилни домове, на държавни работилници за безработните и за приюти за бездомните.

Памфлетът „Три урни или Спасението на отечеството от въздушни пътешественици“, 1793.

След свалянето на монархията Дьо Гуж се изявява като последователен противник на терора. Тя категорично осъжда Септемврийското клане, написвайки, че „кръвта, дори на виновните, прилята с жестокост и невъздържаност, завинаги ще опетни Революцията“. Яростно обвинява Марат като инициатор на циркуляра от 3 септември, призоваващ за незабавно избиване на всички затворници във Франция. Тя се обявява дори в защита на Луи XVI по време на съдебния процес срещу него и дори предлага помощта си на неговия адвокат.

Памфлетът „Три урни“, арестът и екзекуцията

През лятото на 1793 г. скоро след изгонването на жирондистите от Конвента и установяването на якобинска диктатура, публикува политическия памфлет „Три урни или Спасението на отечеството от въздушни пътешественици“, в който призовава за провеждането на плебисцит, където народът сам да си каже думата какъв държавен строй предпочита: единна неделима република (според проекта на якобинците), федеративна република (според проекта на жирондистите) или конституционна монархия (според проекта на фьойаните).

Олимпия дьо Гуж на ешафода

След излизането на памфлета е арестувана на 6 август като контрареволюционерка. По време на обиска якобинците не успяват да намерят в квартирата ѝ никакви книжа, но писателката сама им показва мястото, където е скрит нейният архив. Считала е, че революционното съдържание на ръкописите ѝ е достатъчно свидетелство за нейната невинност, обаче обвинението се хваща за току-що започнатата пиеса „Спасената Франция или свалянето на злодеите от трона“, посветена на свалянето на монархията. В краткия откъс, който изтъкват като доказателство срещу нея, се появява една от главните ѝ героини Мария-Антоанета, която по-нататък в пиесата ще замисля всевъзможни интриги срещу френския народ, което е напълно достатъчно на обвинението да направи заключението, че с изобразяването на свалената кралица се цели да се предизвика съчувствие към тази злодейка. Въпреки че има право по закон, Дьо Гуж е лишена от възможността да има свой адвокат – трибуналът заявява, че тя е напълно в състояние сама да се защитава.

Намирайки се в затвора, Дьо Гуж с помощта на приятели успява да публикува последните си произведения: „Олимпия дьо Гуж пред революционния трибунал“, където разказва подробности за своя арест и за процеса, и „Преследването на патриотите“, в който решително осъжда терора.

Трибуналът съвсем очаквано я праща на ешафода. Очевидци, присъствали на последните ѝ минути, отбелязват самообладанието и мъжеството, с които тя посрещнала екзекуцията. Последните ѝ думи били: „Синовете на отечеството ще отмъстят за мене“.

Памет

Паметна плоча в Париж, посветена на авторката на „Декларация за правата на жената и гражданката“, 1998

През 1987 г. Женевиев Шовел посвещава романа „Олимпия“ на живота и дейността на именитата писателка. През 1989 г. американско-корейският художник Нам Джун Пайк създава в нейна чест мащабна композиция. През 2006 г. парижки площад е преименуван „Олимпия дьо Гуж“. Нейното име носят също няколко училища в градове на Франция (Монпелие, Рен, Тулуза), театърът в Монтобан и др.

• В Общомедия има медийни файлове относно Олимпия дьо Гуж