Отваря главното меню

Оловна бомба – измервателно устройство за еднократно използване за определяне на работоспособността (фугасността) на взривното вещество в лабораториите за взривни вещества. Оловната бомба се произвежда от олово чрез леене. Също така е позната с името бомба на Трауцел.

Стандарт за производствоРедактиране

В Русия и бившия СССР оловната бомба се произвежда по стандарта ГОСТ 4546 – 48.

Размери:

  • Височина: 200 mm.
  • Диаметър външен: 200 mm.
  • Диаметър на канала: 25 mm.
  • Дълбочина на канала: 125 mm.

Измерване на работоспособността на ВВ чрез оловна бомбаРедактиране

Образец с тегло 10 грама от заряд взривно вещество (ВВ) (с точност до 0,01 грама) се поставя в хартиена гилза. Отгоре се поставя картонен кръг с отвор за капсул-детонатор или електродетонатор. След това с помощта на бронзов пуансон, имащ на края си издатина с формата на капсул-детонатора, изпитваното ВВ се уплътнява до получаване на приетата плътност. В отвора на патрона се поставя капсул-детонаторът с парче огнепроводен шнур или електродетонаторът.

Подготвеният по този начин заряд ВВ внимателно се натъпква с дървена пръчка до дъното на канала на бомбата. Останалото свободно пространство се засипва с кварцов пясък без уплътняване. След това се произвежда взрив на изпитваното ВВ. Каналът на оловната бомба се разширява под действието на продуктите на взрива и приема крушовидна форма. Образуваното разширение на канала на бомбата се измерва с вода с помощта на мерен цилиндричен обем с вместимост 500 cm³. Разликата между обема на канала преди и след взрива изразява численото значение на работоспособността на ВВ в ml или cm³.

ЛитератураРедактиране

  • М. А. Магочейников, Ф. М. Галаджий, Н. Л. Росинский. Мастер-взрывник. Москва.1962.г.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Свинцовая бомба“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.