Опае
Опае (на македонска литературна норма: Опае; на албански: Opaja, Опая) е село в Северна Македония, в община Липково.
| Опае Опае | |
| — село — | |
  Опае | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Липково |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 351 m |
| Население | 1996 души (2002) |
| Пощенски код | 1325 |
| МПС код | KU |
| Опае в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в западните поли на Скопска Църна гора в областта Жеглигово.
История редактиране
През 1413-1421 година заедно с още две села Опай е включено в неистински мюлк, дарен от османския султан Мехмед І на дъщеря му Илялдъ хатун. Мюлкът се намира в нахията Ногерич (Нагоричано). Отбелязан е и в описи от 1530-1531 година.[1]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618 - 1619 година селото е отбелязано под името Опай с 16 джизие ханета (домакинства).[2] В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Опая като българско село.[3]
В края на XIX век Опае е албанско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Опае е село, населявано от 50 жители арнаути мохамедани и 100 цигани.[4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 31 сръбски патриаршистки къщи.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Александър Ив. Павлов от Куманово е български кмет на Опае от 9 август 1941 година до 25 май 1943 година. След това кмет е Коста Ник. Емфеджиев от Плевен (7 юли 1943 - 9 септември 1944).[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 1996 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 138 |
| албанци | 1818 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 38 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Бележки редактиране
- ↑ Матанов, Христо. Възникване и облик на Кюстендилския санджак през XV-XVI век, София 2000, с. 39-40.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 255.
- ↑ Croquis des westlischen Gebietes der Bulgarischen Morava von J.G. von Hahn und A Sach. Deukschriften der k Akad. d Wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
