Опал
Благородният опал е скъпоценен камък, представляващ аморфен минералоид, хидратиран силициев диоксид (SiO2·nH2O;) с водно съдържание, достигащо понякога до 20%.[1][2] С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква (дехидратация). Твърдост по скалата на Моос: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест лом и стъклен блясък.[3] Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.
Опал | |
Общи | |
---|---|
Формула (повтаряща се единица) | SiO₂·nH₂O |
Класификация на Щрунц | 4.DA.10 |
Класификация на Дана | 75.2.1.1 |
Характеристики | |
Цвят на чертата | бяло |
Опал в Общомедия |
Видове благороден опал
редактиране- Бял опал – светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят.
- Черен опал – черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове – най-скъпата разновидност на опала.
- Арлекин – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят.
- Огнен опал – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция.
- Царски опал – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици.
- Джирасол – син или бял с опалесценция в червени тонове.
- Лехосопал – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове.
Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен, стъкловиден (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял до синкав (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), гейзерит – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. Кремъкът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и халцедон при конкреционно отлагане във варовици.
Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена.
По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.
Суеверия, свързани с опала
редактиранеИма вярвания, според които от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастие[4]. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.
Галерия
редактиране-
Гейзерит
-
Опализирано дърво
-
Благороден опал в майчина скала
-
Хиалит
-
Опал от Кубър Педи, Австралия
-
Огнен опал
-
Опализиран фосил на белемнит
Източници
редактиране- ↑ опал // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
- ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 275.
- ↑ Информация за Опал (Opal) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
- ↑ Суеверия свързани с опала
Литература
редактиране- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 102. Посетен на 10 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 71-74. Посетен на 3 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 356.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 454-457.
- Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 155-156.
- Тайните на скъпоценните камъни, Всеволод Курчатов, Росен Илиев, 1994 г.
Външни препратки
редактиране- опал // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 25 април 2024.