Благородният опал е скъпоценен камък, представляващ аморфен минералоид, хидратиран силициев диоксид (SiO2·nH2O;) с водно съдържание, достигащо понякога до 20%.[1][2] С течение на времето количеството вода намалява, като често опалът се напуква (дехидратация). Твърдост по скалата на Моос: 5,5 – 6,5. Плътност – 2,20. Притежава мидест лом и стъклен блясък.[3] Опал без игра на светлината, както и опализирани организмови и дървесни останки се срещат сравнително често в природата. Благородният опал обаче се образува при изключително сложни геоложки процеси и поради това е изключително рядък. При благородния опал няколко цвята се наблюдават едновременно вследствие на интерференция и дифракция на светлината, преминаваща през микроструктурата на камъка (дифракция на Браг). Някои разновидности на този скъпоценен камък се ценят дори по-високо от диамантите.

Опал
Общи
Формула
(повтаряща се единица)
SiO₂·nH₂O
Класификация на Щрунц4.DA.10
Класификация на Дана75.2.1.1
Характеристики
Цвят на чертатабяло
Опал в Общомедия
Благороден опал
Огнен опал

Видове благороден опал

редактиране
  • Бял опал – светъл, прозрачен с опалесценция в светлосин цвят.
  • Черен опал – черен, виолетов, тъмносин с опалесценция основно в червени тонове – най-скъпата разновидност на опала.
  • Арлекин – с многоцветен мозаечен рисунък и опалесценция в червен, син, жълт и зелен цвят.
  • Огнен опал – жълт, оранжев, червен, прозрачен с огнена опалесценция.
  • Царски опал – камък, в който централната част е червена или бронзова, заобиколена от яркозелени ивици.
  • Джирасол – син или бял с опалесценция в червени тонове.
  • Лехосопал – зелен, с опалесценция в зелени и карминови тонове.

Цветът на обикновения опал е безцветен и прозрачен, стъкловиден (хиалит), порцеланово бял (кахолонг), млечно бял до синкав (млечен опал), жълт (восъчен опал), зелен (празопал, хлоропал), гейзерит  – белезникав до сив опал, формиращ се в близост до гейзери, дендритен опал (с множество дървовидни включения от железни оксиди), син, сив, червен, кафяв до черен. Кремъкът (флинт) често се бърка с обикновения опал, но всъщност е скала, съставена основно от опал и халцедон при конкреционно отлагане във варовици.

Обикновеният опал не притежава ярката игра на багри на благородния му вариант. Дадено му е името „обикновен“, тъй като е разпространен в много региони по целия свят. Повечето екземпляри на обикновения опал също са „обикновени“ и на външен вид и не привличат вниманието на търговците на камъни и бижутерите. Въпреки това, някои негови разновидности са много привлекателни, цветни и притежават силен блясък. Те се обработват като красиви полускъпоценни камъни на разумна цена.

По-известни находища на благороден опал има в Австралия (до 90% от световния добив), САЩ, Бразилия, Мексико, Кения, Етиопия и др. В България някои разновидности на обикновения опал се срещат около Първомай, в Източните Родопи – Кърджалийско и Хасковско. Среща се в пукнатини и празнини на различни скали.

Суеверия, свързани с опала

редактиране

Има вярвания, според които от всички скъпоценни камъни опалите носят най-много нещастие[4]. През XIX век набедили тези камъни, че носят лош късмет. Испанският крал Алфонсо XII (1857 – 1885) подарил на съпругата си опал и няколко месеца след това тя починала. Следващите притежатели на този опал, между които и самият крал, също починали скоро. Разбира се, всичко това се случило, когато в Европа върлувала холерата. По онова време хората вярвали също, че опалът свети, докато човекът, който го носи, е жив, а при смъртта му губи блясъка си. Днес знаем, че опалът реагира на температурата на човешкото тяло.

Източници

редактиране
  1. опал // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 275.
  3. Информация за Опал (Opal) // mindat.org. Посетен на 9 май 2024. (на английски)
  4. Суеверия свързани с опала

Литература

редактиране

Външни препратки

редактиране