Отваря главното меню

Битка при Курск

(пренасочване от Операция Цитадела)

Битката при Курск е една от големите операции на Източния фронт. В нея вземат участие 4 милиона войници, 13 000 бронирани машини, 50 000 оръдия и 12 000 самолета[22]. Това е последната голяма немска офанзива срещу Червената армия. Част от битката при Курск е и най-голямата танкова битка в историята.

Битка при Курск
Втора световна война
Bundesarchiv Bild 183-J14813, Bei Orel, Panzer VI (Tiger I).jpg
Танкове Тигър повеждат атака в северния сектор
Информация
Период 5 юли – 23 август 1943
Място Курска област, Русия, РСФСР-СССР
Резултат решаваща победа за СССР
Страни в конфликта
Командири и лидери
Flag of Germany (1935–1945).svg Ерих фон Манщайн
Flag of Germany (1935–1945).svg Гюнтер фон Клуге
Flag of the Soviet Union.svg Георгий Жуков
Flag of the Soviet Union.svg Александър Василевски
Жертви и загуби
Операция Цитадела: [lower-alpha 1]
    • 54182 войници[1][lower-alpha 2][2]
    • 252-323 унищожени танкове и щурмови оръдия,[3][4]
    • 600[5]–1612 повредени танкове и щурмови оръдия[6][7]
    • 159 самолета[8][9]
    • 500 оръдия[8]
  • Битка при Курск: [lower-alpha 3]
    • 111132 войници[10][lower-alpha 4]
    • По приблизителна оценка между 760[11] и 1200[12] унищожени танка и щурмови оръдия
    • 681 самолета (за 5-31 юли) [13][lower-alpha 5]
Операция Цитаделата: [lower-alpha 1]
    • 177847 войници[14][2]
    • 1614[15]–1956[16] повредени и унищожени танкове и самоходни оръдия
    • 459[17] ~ 1,000 самолета[18]
  • Битка при Курск:[lower-alpha 3]
    • 254470 убити, изчезнали или заловени
      608,833 ранени или болни[19][lower-alpha 6] (74% wounded and 26% sick[20])
    • Общо 863000 (~710,000 по време на бойни действия)
    • 6,064 танка и самоходни оръдия унищожени или повредени [21][lower-alpha 7][4]
    • 1,626[17]–1,961 самолета[16]
    • 5,244 оръдия[17]
Битка при Курск в Общомедия
Източният фронт по време на битката при Курск. Оранжевата зона показва отстъпените от Червената армия територии по време на битката при Харков, а зелената зона – настъплението на германската армия при Курск.
Карта на бойните действия
Карта на бойните действия

Поражението при битката при Сталинград (1942 – 1943 г.) и последвалото зимно руско настъпление водят до образуването на издатина, в контролираната от германските войски територия, с ширина около 192 км и дълбочина 120 км около град Курск. Адолф Хитлер вижда в редуцирането ѝ възможност за връщане на загубения престиж и изгубената стратегическа инициатива. Битката при Курск се води от 5 юли до 23 август 1943 г. в района на Курската дъга. Немските офанзивни операции приключват на 13 юли. Според съветските историци битката при Курск приключва на 23 август, след превземането на Харков.[22]

ПлановеРедактиране

Германски планРедактиране

Германският план включва атака в 2 направления – по северната и южната граница на издатината. 2-те настъпления трябва да се срещнат зад съветските войски, защитаващи издатината. Нападението в северна посока е под ръководството на фелдмаршал Гюнтер фон Клуге, командващ на група армии „Център“. Водена от два танкови корпуса 9-та армия, под командването на Валтер Модел, атакува в близост до Орел. Нападението в южна посока е под ръководството на Ерих фон Манщайн, главнокомандващ на група армии „Юг“. Там 4-та танкова армия на Херман Хот атакува в посока север край Белгород.[22]

Първоначално Адолф Хитлер отлага началната дата на операцията за след 1 май, след това за юни, а накрая за юли. Целта е натрупване на танкови формации, в състава на които влизат новите танкове Пантера и Тигър, както и самоходните противотанкови оръдия Елефант.[22]

Съветски планРедактиране

Съветското командване получава сведения за подготовката на германското настъпление и взема решение за временно преминаване към отбрана на Курската дъга, за да спре настъплението на противника и да създаде благоприятни условия за преминаване в контранастъпление. Северната част на Курската дъга е отбранявана от войските на Централния фронт с командващ генерал Константин Рокосовски, а южната част е отбранявана от войските на Воронежкия фронт с командващ генерал Николай Ватутин. В тила им е съсредоточен мощен стратегически резерв – Степният фронт с командващ генерал-полковник Иван Конев, чиято цел е извършване на контранастъпление в подходящ момент.[22] Координацията на действията се осъществява от представителите на Главното командване – маршалите Георгий Жуков и Александър Василевски.

Въоръжение и човешки ресурсиРедактиране

В района на Курската дъга са съсредоточени 50 германски дивизии (от тях 19 са танкови и моторизирани[22]), 2 танкови бригади, 3 независими танкови батальона и 8 дивизиона щурмови оръдия, влизащи в състава на 9-та, 2-ра танкова, 4-та танкова армия и оперативна група „Кемпф“. Германските войски, включени в настъплението, наброяват 900 000 души, около 10 000 оръдия и минохвъргачки, около 2700 танка и щурмови оръдия и 2000 самолета.[22] Към фланговете на ударните групировки действат около 20 други дивизии.

В периода април-юни на Курската дъга съветските войски създават сложни отбранителни съоръжения. За целта са привлечени близо 300 000 цивилни. В началото на юли на Курската дъга Червената армия разполага с повече от 1,2 млн. души (1 272 700[23]), около 20 000 оръдия и минохвъргачки, около 3600 танка и самоходни оръдия и около 2800 самолета.[22] В бойните действия участват 6 армии, 5 танкови и 1 механизиран корпус, 19 дивизии и 1 бригада. В рамките на битката при Курск са проведени 2 отбранителни операции – в направленията Орел – Курск и Белгород – Курск.[23]

Военни действияРедактиране

Германските войски започват настъплението на 5 юли 1943 г. За 5 дни в северната част на Курската дъга силите на Вермахта успяват да проникнат на 10 – 12 км в отбраната на Червената армия. В южната част немските войски успяват да се представят по-добре, но успяват да проникнат само на около 35 км.[22]

На 12 юли в битката се включват съветските стратегически резерви. В района на с. Прохоровка става едно от най-големите в историята на войните танково сражение, в което от двете страни участват 1 500 танка и самоходни оръдия и много авиация. За един ден германците загубват повече от 350 танка и повече от 10 000 души. На 12 юли е преломът в Курската битка – германската армия преминава към отбрана и от 16 юли започва отстъпление. Войските на Воронежкия (а от 19 юли и на Степния фронт) започват преследване и отблъскват германските войски на изходното им положение. На 12 юли в настъплението се включват и войските на Западния фронт с командващ генерал-лейтенант Василий Соколовски и Брянския фронт с командващ генерал-полковник Маркиан Попов. На 26 юли германските войски отстъпват Орел, който е окончателно освободен на 5 август.

В резултат на контранастъплението Червената армия се придвижва на 140 км на запад и създава условия за общо настъпление за превземане на Украйна.

ЗагубиРедактиране

След Курската битка около 30 германски дивизии излизат от строя, от които 7 танкови. Общите загуби на германците са повече от 500 000 души. От тях убитите са около 70 000 души[24]. Загубите в техника наброяват 2900 танка, 195 самоходни оръдия, 844 артилерийски оръдия и 1392 самолета[24].

По време на битката при Курск, между 5 юли и 23 август, Червената армия губи 70 330 войници, а са ранени още 107 517. При съпътстващите я съветски контранастъпателни операции (операции Кутузов и Румянцев) загиват 225 058, а са ранени 501 316 души.[23]

Битката при Курск извършва коренен прелом в хода на войната на Източния фронт и съществено влияе върху хода на Втората световна война. След нея стратегическата инициатива окончателно преминава в ръцете на съветското командване[24].

Използвана литератураРедактиране

  • Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996.

БележкиРедактиране

  1. Frieser, 2007, pp. 153, 200
  2. а б Beevor, 2012, p. 485
  3. Glantz, House, p. 276
  4. а б Frieser, 2007, p. 200
  5. U.S. Army Concepts Analysis Agency, Kursk Operation Simulation and Validation Exercise – Phase III (KOSAVE II), p. 5-14 through 5–15.
  6. Operation Barbarossa: the Complete Organisational and Statistical Analysis, and Military Simulation Volume I
  7. Armoured Warfare: A Military, Political and Global History. Alaric Searle
  8. а б Frieser, 2007, p. 154
  9. Clark, 2012, p. 408
  10. Frieser, 2007, pp. 197, 200
  11. Frieser 2007, с. 201
    Exact numbers are unknown; the entire German eastern front lost 1,331 tanks and assault guns for July and August, so the number of 760 is an estimate.
  12. Roman Töppel, Kursk 1943: Die größte Schlacht des Zweiten Weltkriegs, Paderborn 2017, p. 203.
  13. Bergström, 2008, p. 120
  14. Krivosheev, 2001, p. Kursk
  15. Krivosheev, 2001, p. Weapons and military equipment. Production and loss
  16. а б Frieser, 2007, p. 150
  17. а б в Krivosheev, 2001
  18. G.A. Koltunov and B.G Solotiev, (Kurskaya Bitva, p.366 16-ya Vozdusnye Sily v Volykoy Otechestvennoy Voyne p. 186)
  19. Krivosheev, 1997, pp. 132–134
  20. N. Ivanov, A. Georgievsky and O. Lobastov. "Soviet health care and military medicine in the Great Patriotic War of 1941-1945". P 205
  21. Krivosheev, 1997, p. 262
  22. а б в г д е ж з и Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996. с. 850 – 1.
  23. а б в Курская Стратегическая Оборонительная Операция. // Посетен на 9 септември 2008 г..
  24. а б в Tucker, Spencer и др. Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History. ABC-CLIO, 2005. ISBN 1576079996. с. 853.
  1. а б Операция Цитадела обхваща германската офанзива от 4 до 16 юли, а съветските загуби са за периода 5 до 23 юли.
  2. Разпределението на загубите упоменати в Frieser 2007. е както следва: 9063 убити по време на бойни действия, 43159 ранени по време на бойни действия и 1960 изчезнали по време на бойни действия.
  3. а б Битката при Курск обхваща периода между 4 юли и 23 август и включва германската офанзива (операция Цитадела) и последвалите съветски контраофанзиви.
  4. Разпределението на загубите упоменати в Frieser 2007. е както следва: 86064, от които 25515 са загинали или изчезнали; Белгородско-Харковска операция 25068, от които 8933 загинали или изчезнали.
  5. Данните за 5-31 юли са от логистичния щаб на Луфтвафе (Generalquartiermeister der Luftwaffe).
  6. Разпределението на загубите упоменати в Krivosheev 1997. е както следва: Операция Цитадела: 177847; Операция Кутузов: 429890; Операция Румянцев: 255566.
  7. Разпределението на загубите упоменати в Krivosheev 1997. е както следва: Операция Цитадела: 1614; Операция Кутузов: 2586; Операция Румянцев: 1864.

Външни препраткиРедактиране