Уикипедия

Операция Зимна буря

(пренасочване от Операция „Зимна буря“)

Операция „Зимна буря“ (на немски: Unternehmen „Wintergewitter“), състояла се по време на Втората световна война на 12 – 23 декември 1942 г., е неуспешният опит на група армии „Дон“ под командването на Ерих фон Манщайн да освободят 6-а немска армия, обкръжена от съветските войски в хода на битката при Сталинград.

Операция „Зимна буря“
Втората световна война
Германски танк Тигър I и изваден от строя съветски танк Т-34 по време на боевете в южния СССР
Германски танк Тигър I и изваден от строя съветски танк Т-34 по време на боевете в южния СССР
Информация
Период12 – 23 декември 1942 г.
МястоСССР
РезултатНеуспех за Германия
Страни в конфликта
СССР Нацистка Германия
Командири и лидери
Ерих фон Манщайн
Операция Зимна буря в Общомедия

Предистория редактиране

След 4-месечна офанзива през лятото и есента на 1942 г. 6-а армия на генерал Фридрих Паулус достига Волга и овладява по-голямата част от Сталинград, но не успява да превземе напълно този важен промишлен център. На 19 ноември 1942 г. съветските войски северозападно и южно от града преминават в контранастъпление и четири дни по-късно обкръжават над 250 000 германски войници и техни съюзници (виж Операция „Уран“). Молбата на Паулус за разрешение да пробие обръча, като отстъпи от Сталинград, е отхвърлена от Хитлер, въпреки съветите на началника на генералния щаб на сухопътните войски генерал Курт Цайцлер.[1] Вместо това германското главно командване организира „въздушен мост“ за снабдяване на обкръжените при Сталинград и събира войски от други участъци на Източния фронт, за да пробие съветския обръч отвън.[2] Със същата цел са привлечени и свежи сили (6-а танкова дивизия) от окупирана Франция.[3]

Германски планове редактиране

 
Замисъл и ход на операция „Зимна буря“

На 20 ноември е сформирана група армии „Дон“, обединяваща германски и спомагателни румънски войски начело с фелдмаршал Ерих фон Манщайн.[4] Хитлер иска от групата армии да отвори сухопътен коридор към Сталинград, за да може 6-а армия да бъде подкрепена с хора, гориво и продоволствие и да задържи извоюваните позиции на Волга. Първоначално Манщайн предвижда да постигне това чрез удари от югозапад и запад – съответно на 4-та танкова армия (генерал Херман Хот) откъм Котелниково и на 48-и танков корпус откъм Нижне-Чирская (на 40 км от немските позиции при Сталинград). Впоследствие замисълът за настъпление при Нижне-Чирская е изоставен заради силните атаки на съветската 5-а танкова армия на генерал Прокофий Романенко (започнали на 30 ноември) и заради риска, свързан с форсирането на Дон. Затова е предпочетен три пъти по-дългият маршрут от Котелниково до Сталинград. Манщайн предвижда и спомагателен удар (операция „Гръм“, на немски: Donnerschlag), който войските на Паулус трябва да нанесат по обкръжаващите ги съветски войски в югозападно направление щом настъпващата насреща 4-та танкова армия скъси разстоянието между двете германски групировки до 30 км.[5][6][7]

 
Батльон танкове Тигър I е дислоциран в Група армии Дон в усилие да се усили германското настъпление към Сталинград

Съединението, което съставя главните сили на 4-та танкова армия и изнася основната тежест на сражението, е 57-и танков корпус на генерал Фридрих Кирхнер. Първоначално корпусът включва две румънски кавалерийски дивизии и 23-та танкова дивизия, разполагаща (по немски данни[8]) с 30 боеспособни танка. Впоследствие към него са прикрепени 6-а танкова дивизия (160 танка „Панцер IV“ с дългостволни оръдия и 40 щурмови оръдия) и 17-а полева дивизия на Луфтвафе,[7] а четири дни след началото на офанзивата и 17-а танкова дивизия. Към корпуса на Кирхнер е придаден и първият батальон танкове „Тигър“, изпратен на Източния фронт.[6]

Според съветската историография Манщайн успява да събере 124 000 войници срещу 115 000 от съветските 51-ва и 5-а ударна армия и двойно повече танкове (650 срещу 329) и самолети (500 срещу 220). 51-ва армия, срещу която е насочен немският 57-и танков корпус, наброява 34 000 военнослужещи, 77 танка и 419 оръдия.[9] Съотношението на силите се променя динамично в хода на сражението.

Настъплението на Хот редактиране

 
Фелдмаршал Ерих фон Манщайн, командир на Група армии Дон по време на битката
 
Германски Panzer III в бой в южния СССР през декември 1942

Заповедта за провеждане на операция „Зимна буря“ е дадена на 1 декември.[10] Офанзивата от района на Котелниково започва единадесет дни по-късно. Армейска група „Хот“ постига бърз успех през първите два дни на настъплението, но съветската отбрана (51-ва армия на генерал Николай Труфанов) се втвърдява много бързо и за около седмица частите на Вермахта успяват да напреднат с не повече от 50 километра.[11] В продължение на няколко дни се водят упорити боеве за селището Верхне-Кумский и по бреговете на реките Аксай Есауловский и Мишкова, леви притоци на Дон. Танковете на Хот се приближават на по-малко от 40 км от позициите на 6-а армия,[12] но германските войски са обезкръвени, а съветските получават големи подкрепления (2-ра гвардейска армия на генерал Родион Малиновски).[9] Хитлер отхвърля увещанията на Манщайн и Цайцлер да позволи на 6-а армия да се опита да си пробие сама път на запад.[13]

На 16 декември Червената армия нанася своя удар от северозапад. В хода на операция Малък Сатурн тя разгромява италианските войски на средното течение на Дон и заплашва да отреже пътя за отстъпление на групировката на Хот. Това кара Манщайн да нареди на 23 декември спиране на настъплението ѝ.[14] Междувременно прииждането на нови съветски сили на река Мишкова води до решителен превес над групата „Хот“ (по съветски данни 149 000 срещу 99 000 бойци, 635 срещу 310 танка).[9] На 26 декември разбитите немски части се оттеглят обратно оттатък река Аксай Есауловский,[15] а три дни по-късно отстъпват от Котелниково на запад в посока Ростов.[9]

Резултат редактиране

След провала на операция „Зимна буря“ не е предприет нов опит за спасяване на обградените в Сталинград германски войски. Те са напълно разгромени в началото на февруари 1943 г.

Карти редактиране

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. ↑ Типпельскирх К., История Второй мировой войны, Москва 1999, стр. 351 – 352 (Проект „Военная литература“, 13.4.2008)
  2. ↑ Типпельскирх, История Второй мировой войны, стр. 353
  3. ↑ Бивор, Э. Сталинград, Смоленск 1999, стр. 306 (Проект „Военная литература“, 13.4.2008)
  4. ↑ Germany and the Second World War (By Germany Militärgeschichtliches Forschungsamt), Oxford University Press, 2003, ISBN 0-19-822888-0, p. 1134
  5. ↑ Типпельскирх, История Второй мировой войны, стр. 353 – 354; Меллентин, Ф. Танковые сражения 1939 – 1945 гг.: Боевое применение танков во Второй мировой войне, Москва 1957, стр. 168 – 169; Бивор, Сталинград, стр. 305 – 307
  6. ↑ а б Beevor, Antony. Stalingrad. Viking, 1998. ISBN 0670870951.
  7. ↑ а б Antill, Peter. Stalingrad 1942. Osprey Publishing, 2007. ISBN 978-1-84603-028-4. с. 78 – 79.
  8. ↑ Дёрр, Г. Поход на Сталинград, Москва 1957, стр. 92 (от Проект „Военная литература“, 15.4.2008)
  9. ↑ а б в г Самсонов, М. Сталинградская битва, Москва 1989, Глава восьмая. Провал наступления Манштейна (от Проект „Военная литература“, 14.4.2008)
  10. ↑ Манштейн, Э. Утерянные победы, Москва 1999, стр. 361 (от Проект „Военная литература“, 1.5.2008)
  11. ↑ Меллентин, Танковые сражения 1939 – 1945 гг., стр. 169
  12. ↑ Бивор, Сталинград, стр. 309
  13. ↑ Типпельскирх, История Второй мировой войны, стр. 354
  14. ↑ Типпельскирх, История Второй мировой войны, стр. 354 – 355; Меллентин, Танковые сражения 1939 – 1945 гг., стр. 169 – 170; Бивор, Сталинград, стр. 308 – 309, 313
  15. ↑ Меллентин, Танковые сражения 1939 – 1945 гг., стр. 171 – 172
  16. ↑ а б в Дёрр, Г. Поход на Сталинград, Москва 1957 (от Проект „Военная литература“, 14.4.2008)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Операция_Зимна_буря&oldid=11964279“.