Операция „Югоизточна Хърватия“

Втората офанзива срещу Титовите партизани е оперативно-тактическа операция на силите на Оста в хода на Втората световна война.

Втора офанзива срещу Титовите партизани
Втора световна война
Партизански преход през зимата на 1941/42 година в Западна Сърбия
Информация
Период17 януари 1942 - 23 януари 1942
МястоБосна и Херцеговина, и по-точно Източна Босна
РезултатПартизанско овладяване на някои градове в Източна Босна с отстъпление към Централна Босна
Страни в конфликта
Нацистка Германия
Независима хърватска държава
Кралство Италия
Югославски партизани
Командири и лидери
Йосип Броз Тито
Жертви и загуби
малки1000
Карта
Операция „Югоизточна Хърватия“ в Общомедия

Целта ѝ е унищожаване на партизанските сили, изтеглили се от територията на т.нар. Ужичка република към Източна Босна.

План редактиране

След първата офанзива партизанските сили се оттеглят в планините на Източна Босна. Офанзивата се провежда в района на главните партизански сили съсредоточени в Романия, Бирач и Гласинац. За целите на операцията е планирано италианските сили съсредоточени в Черна гора да затворят обръча от изток около партизаните по линията Калиновик - Горажде - Вишеград. Поради проблеми с охраната на собствената си окупационна територия и гарнизони, италианските сили не успяват да изпълнят предвидената за тях задача по изпълнение на операцията, следствие от което градовете и районите на Фоча (на 20 януари 1942) и Горажде (26 януари 1942) попадат под партизански контрол.

Успехи редактиране

Въпреки провала на главния замисъл на операцията, титовите партизани търпят сериозни загуби, включително командирите на румънския съпротивителен отряд Славиша Вайнер Чича, който се е присъединил към силите на Тито, както и командващия шумадийския батальон Драган Павлович Шильо.

Главният щаб на Титовите партизани от Гласинац и Яхорина се изтегля във Фоча. Голяма част от състава на 1-ва пролетарска ударна бригада избира друг маршрут за пробив на обръча - към село Среднйе в околностите на Сараево. Пробива, известен в югославската историография като Игмански марш, се осъществява при средна температура от - 32 °C. В резултат на рисковото начинание, партизанските сили дават в жертва на студа между 172 от 600 бойци, които замръзват при планинския преход през пресечена местност. Следствие от прехода, на голяма част от състава на 1-ва пролетарска ударна бригада са ампутирани крайници.

Източници редактиране

Вижте също редактиране