Отваря главното меню

Опила (на македонска литературна норма: Опила) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

Опила
Опила
— село —
„Свети Никола“
Свети Никола
North Macedonia relief location map.jpg
42.1428° с. ш. 22.1442° и. д.
Опила
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 647 m
Население 269 души (2002)
Пощенски код 1316
Опила в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в областта Славище в северните склонове на планината Осогово.

ИсторияРедактиране

 
Документ с печата на селската община Опила от времето на управлението на района от Царство България, 5 юни 1918 г.

В края на XIX век Опила е голямо българско село в Кратовска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1853 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Опила е населявано от 980 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опила (Opila) има 906 българи екзархисти и 108 цигани. В селото функционира българско училище.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 269 жители.[3]

Националност Всичко
македонци 268
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

ЛичностиРедактиране

 
Мите Опилски
Родени в Опила
  •   Димитър П. Алексиев, български военен деец, старши фелдфебел, загинал през Първата световна война[4]
  •   Мите Алексов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[5]
  •   Мите Опилски (1887 – 1944) – български революционер, войвода на ВМРО
  •   Пешо Насков Алексов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина, ностел на орден „За храброст“ ІV степен[6]
  •   Яким Максимов (1899 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря през април 1921 година[7]
Починали в Опила

БележкиРедактиране

  1. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
  2. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.130 – 131.
  3. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  4. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17; а.е. 407, л. 19
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  7. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.


Населени места в Община Ранковце  
Ранковце | Баратлия | Ветуница | Вражогрънци | Герман | Гиновци | Гулинци | Криви камен | Любинци | Милутинце | Одрено | Опила | Отошница | Пъклище | Петралица | Псача | Радибуш | Станча