Опицвет

Опѝцвет е село в Западна България. То се намира в община Костинброд, Софийска област.

Опицвет
Сградата на кметството и читалище „Разум“
Опицвет 42.866177, 23.099064 Опицвет
Общи данни
Население	492 души (15 септември 2022 г.) 31,4 души/km²
Землище	15,672 km²
Надм. височина	576 m
Пощ. код	2235
Тел. код	07110
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	53607
Администрация
Държава	България
Област	Софийска
Община    – кмет	Костинброд Трайко Младенов (ГЕРБ)
Опицвет в Общомедия

География

Село Опицвет се намира на кръстопътя между Сливница, Костинброд, Беледие хан, Безден, Богьовци и Петърч. Отстои на 20 км от София и на 8 км от Сливница. Западно от селото извира река Блато, която се влива в река Искър.

История

Създаване на селото

Според селските предания, селото са създали бежанци от опожареното около 1730 г. от турците село Портарево, които се заселили първоначално в западната част на сегашното село Опицвет.

Името на селото

Според преданията първото име на селото е Омайцвет. Самото предание гласи, че най-хубавото момиче в селото се е казвало Цвета. Действието се развива по време на османската власт, когато агата, който е управлявал района, я е поискал за жена и тя, за да не му пристане, се упоила с някаква билка, но агата не се отказал от ОМАЙНАТА ЦВЕТА и я убил в района на днешното село.

Друга версия за името тръгва от събития през последните години на село Портарево. След поредна оргия на турски заптиета в селото и опит да посегнат на хубавата мома Цвета, братята ѝ убиват заптиетата и ги закопават в тръстиките край реката. Тръгва слух, че Цвета е напоила турците и те изчезнали. Оттам идва и версията за развитието на името – от „Опой Цвета“ до Опицвет. Историята с убийството се разкрила и турците започнали гонения и разправа с цялото население.

Според друго предание, някога по-сетнешните жители на гр. Сливница и с. Опицвет са живеели в едно селище край извора на река Блато. Понеже хората са страдали от набезите на турците по времето на османската власт, те решили да се преселят, като по-голяма част от жителите се заселили в района на днешния град Сливница, а по-малката – останали по-близо до река Блато. Поради това първите нарекли вторите "о̀паки" хора (о̀пак свет), а мястото, където живеят долината (дола) на о̀паките и оттам Опицвет.

Поминък

До 80-те години на 20 век

Основен поминък на населението още от далечни времена традиционно са били земеделието и животновъдството.

От зърнено-житните култури преобладаващо се е сеело жито и по-малко ръж, царевица, ечемик и овес. От останалите култури се е сеел слънчоглед, кръмно и захарно цвекло, картофи, фий, грах и люцерна за фураж, тикви, коноп, фасул. Почти всяко семейство е садяло зеленчуци в малки градини покрай околните водни течения и басейни.

Отглежданите животни са били предимно овце, свине и кокошки, а също и крави, волове и коне. Наличието на вода и обширни пасища е благоприятствало овцевъдството още от времето на някогашното село Портарево. Още оттогава почти всяко семейство е строило извън селището поя̀ти, използвани целогодишно и просъществували до 60-те години на 20 век.

Политическите промени в България след 9 септември 1944 г. оставят поминъка на населението на село Опицвет в рамките на традиционния, но той вече се осъществява много по-малко самостоятелно от семействата, а е съсредоточен основно в кооперативните форми на организация, доминирали в селското стопанство до края на 80-те години на 20 век.

През втората половина на 20 век село Опицвет е известно с една от най-добрите мандри за производство на бяло саламурено сирене в България.

След това

Поминъкът на населението на село Опицвет продължава да бъде в духа на традициите.

Културни и природни забележителности

Около 1835 г. е започнала подготовка за построяване на нова черква в селото – идея, избиране на място, подготовка на материали, средства, намиране на майстори, строеж с прекъсвания – повече от 20 години. Черквата е изградена изцяло от дялан камък на варов разтвор. Построена е като еднокорабна базилика. Тържественото ѝ освещаване става през 1861 г. Наречена е "Света великомъченица Неделя".

До главния вход на църковния двор е построена така наричаната Магерницата – паянтова сграда за подпомагане на църковните ритуали, а по-късно ползвана и за училище, читалище, клуб.

Първите училищни занимания, организирани от Геко Соколов, са започнали през последното десетилетие на 19 век и са провеждани в двете стаи на магерницата до черквата при твърде примитивни условия. Сграда за училището е построена и открита през 1923 г. и училището е само основно – до четвърто отделение (тогава отделения са наричани класовете от първи до четвърти), а след построяването няколко години по-късно и на източното му крило са добавени три класа и то вече функционира като прогимназия. Училището носи името на Св. Климент Охридски.

В началото на 20-те години на 20 век е основано Народното читалище „Разум“, използвало първоначално една от стаите на магерницата, по-късно през 40-те и 50-те години – и една стая в частна къща, ползвана дотогава за бакалия, а в края на 60-те години получава съвременна материална база в новопостроения Културен дом.

Селото е електрифицирано през 1945 г.

В началото на 60-те години е изградена водоснабдителна система за питейна вода на селищата западно от столицата с водоизточник изворите на река Блато и с това е решен проблемът с водоснабдяването и на село Опицвет.

Редовни събития

Събор на селото, седмица след Великден (Томина неделя).

В селото се изгражда рехабилитационен център за деца с онкохематологични заболявания. За целта на 15 февруари 2012 г. на благотворителен концерт в зала 1 на НДК танцьорите от трупата на Нешка Робева събраха 40 000 лева.

Галерия

• 

  Военният паметник в село Опицвет

Източници

• „Село Опицвет през вековете“, Павел Трендафилов Мишев, 1994 г., нетърговско издание