Оптимизмът (на английски: Optimism) е философски възглед, че всичко на света е добро и върви към по-добро. Към него се отнасят и следните други определения:

  • бодро и жизнерадостно световъзприемане, характеризиращо се с вяра в успеха, в (това, че още по-добре предстои в) бъдещето;[1]
  • наклонност да виждаш все хубавото в живота, да вярваш, че ще дойде по-добро;
  • склонност да се гледа от по-добрата страна на събитията или условията и да се очаква най-добрия възможен резултат;
  • склонност да си изпълнен с надежда и да акцентираш върху хубавите, а не върху лошите неща във всяка ситуация;
  • вярата, че в бъдещето ще се случат хубави неща;
  • вяра, че доброто в света е повече от злото, че доброто преобладава в реалността;
  • вяра, че съществуващият свят е най-добрият възможен.
Част от Берлинската стена (на запад) – западната част на стената е покрита с графити, които отразяват надежда и оптимизъм след 1989


Етимология

редактиране

Думата "оптимизъм" произлиза от латинското: „optimus“ – най-добър, превъзходна степен на „bonus“ – добър. Вероятно е свързано с „ops“, което означава „сила, ресурси“ или „ob“ – „пред“ и наставката „tumos“ – „най-“. Според други произлиза от „optio“ – избор.

Използвана е за първи път от Готфрид Лайбниц (в Théodicée, 1710) със значение на „най-голямото добро“. Идеята на Либниц е, че живеем в „най-добрия възможен свят“, в който всеки извършва най-много добро, с цената на възможно най-малко зло. Терминът става по-популярен, след като Волтер го използва в своята сатира "Кандид" (Candide), в която го осмива. Думата „оптимист“ е използвана за първи път през 1766 г., а „оптимистично“ – през 1848 г. [2]

Оптимистични движения

редактиране

„Оптимистично движение“ (Le Mouvement Optimiste)

редактиране

Оптимистично движение“ e създадено през 2001 г. от група граждани във Франция и с времето се разширява и в други европейски страни. Членовете на движението са обединени от желанието си да подкрепят един оптимистичен и отговорен подход към живота, работата и обществото, в което всеки един да може да участва активно. Имат за цел да популяризират ползите от оптимизма и да съберат повече хора, които мислят, че той може да допринесе за подобряване на човешкото здраве, поведение, взаимоотношения и представяне и че оптимизмът може да направи по-добър както отделния човек, така и обществото в дух на уважение един към друг, както и към околната среда.

Според тях за по-пълното усвояване на оптимизма е подходящо да се следват следните съвети:

  • Вижте, че чашата е наполовина пълна.
  • Четете само оптимистични книги.
  • Правете добро на хората около вас.
  • Помнете, че всичко ще бъде наред.
  • Всяка седмица подарявайте по едно цвете на някого.
  • Усмихвайте се повече. Дори и само на себе си.
  • Срещайте се по-често с други оптимисти и положително настроени хора.
  • Сложете си съобщение „Усмихни се“ или „Be happy“, което да се появява, когато си включите мобилния телефон.
  • Опитайте се да направите света около вас мъничко по-добър.
  • Почивайте си – всеки има нужда от това от време на време.
  • Правете каквото можете, за да се получат нещата добре, и ще видите, че наистина ще става така.
  • Използвайте всяка възможност да се радвате на малките неща.[3][4]

Източници

редактиране