Оранжевата река (на английски: Orange River) е река в Южна Африка, протичаща през териториите на Лесото, Република Южна Африка и по границата на последната с Намибия, вливаща се в Атлантическия океан. Дължината ѝ е 2160 km, а площта на водосборния басейн е 973 000 km².[1]

Оранжева река
-28.7877° с. ш. 28.935° и. д.
-28.6332° с. ш. 16.4542° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Лесото
 Република Южна Африка
 Намибия
Дължина2160 km
Водосб. басейн973 000 km²
Отток350 m³/s
Начало
МястоДраконови планини
Координати28°47′15.72″ ю. ш. 28°56′06″ и. д. / 28.7877° ю. ш. 28.935° и. д.
Надм. височина3044 m
Устие
МястоАтлантически океан
Координати28°37′59.52″ ю. ш. 16°27′15.12″ и. д. / 28.6332° ю. ш. 16.4542° и. д.
Надм. височина0 m
Оранжева река в Общомедия
Карта на водосборния басейн на Оранжевата река
Сателитна снимка на последните 100 км от реката. В този последен участък покрай бреговете на реката са разкрити находища на диаманти.
Типичен изглед към Оранжева река

Извор, течение, устие

редактиране

Извор, горно течение

редактиране

Оранжевата река води началото си под името Синку на 3044 m н.в. от южното подножие на масива Монт-о-Сурс (3299 m) в Драконовите планини в северната част а държавата Лесото. В горното си течение е типична планинска река, протичаща в дълбока и тясна долина с бурно течение и пресича Лесото по цялата ѝ дължина от североизток на югозапад. След устието на десния си приток Корнетспрейт напуска пределите на Лесото и навлиза на територията на Република Южна Африка (РЮА). Тук реката тече в западна посока през южната част на платото висок Велд, след което се влива в големия язовир „Хендрик-Феруърд“.[1]

Средно течение

редактиране

При изтичането си от язовира започва средното течение на Оранжевата река. В този участък тя тече в северозападна посока, отново през платото висок Велд, като губи голяма част от своите води в инфилтрация и изпарение и рязко намалява своите размери и отток. Често през сухия сезон коритото ѝ почти пресъхва, но след поройни дъждове нивото ѝ отново се повишава. След устието на река Ваал, Оранжевата река рязко сменя посоката си на югозапад, а след устието на левия си приток Брак – отново на северозапад. В този участък от средното си течение реката тече през платото Кап в дълбока, на места каньоновидна долина. На около 50 km източно от град Апингтън Оранжевата река излиза от дефилетата, завива на запад (запазва това генерално направление до устието си) и навлиза в южната периферия на падината Калахари, като от тук започва нейното долно течение.[1]

Долно течение, устие

редактиране

В долното си течение Оранжевата река продължава да тече по южната периферия на Калахари, като нивото на водата ѝ отново силно намалява. След устието на левия си епизодичен приток - река Хартбис, образува серия от прагове и водопади, най-известен от които е водопадът Ауграбис (Aughrabies), разположен на 500 km от устието ѝ, с височина 146 m. На около 30 km след устието на сезонната река Молопо, Оранжевата река достига до границата с Намибия и от тук до устието си служи за граница между двете държави. В този участък долината ѝ отново се стеснява, като на протежение от 18 km образува дълбок (до 200 m) и тесен каньон. Последните 97 km протича през равнинни райони, през южната част на пустинята Намиб. Влива се Атлантическия океан при южноафиканския град Александър Бей, като устието ѝ е преградено от мощна пясъчна коса.[1]

Оранжевата река получава множество притоци, като най-големите са: леви – Край, Стормберхстрейт, Сикау, Брак, Хартбис; десни – Семена, Синцгуняне, Каледон (480 km), Ваал (1250 km), Молопо (970 km), Фиш (650 km).[1]

Хидроложки показатели

редактиране

Оранжевата река има предимно дъждовно подхранване. Максимумът на оттока ѝ е през лятото (от ноември до март), а пикът – през февруари–март. Най-ниски нива се наблюдават през зимата (юли и август). Като цяло количеството на оттока на реката е непостоянен през различните години, като има години, когато през дори сухия сезон, в резултат на поройни дъждове, за няколко часа количеството вода за секунда надминава това по време на пълноводието ѝ през лятото и в някои участъци нивото ѝ се повишава с 30 m. Средният годишен отток при град Приска (в средното течение) е 350 m³/s, а количеството на твърдия отток е 153 млн. т. годишно.[1]

Стопанско значение

редактиране

Поради множеството прагове и водопади по течението на реката и загубата на голямо количество вода в инфилтрация и изпарение при преминаването ѝ през полупустинните райони на Калахари, тя не е плавателна. В нейния водосборен басейн са изградени няколко напоителни системи – на река Ваал и притоците ѝ Хартс (десен) и Рит (ляв). През 1966 г. е приет проект за усвояване на водните и енергийни ресурси на реката, който продължава да се осъществява и днес. Изграждат се големите язовири „Хендрик-Феруърд“ (1972 г., в горното течение), Льо Ру (1974 г.) и Боегоеберг (в средното течение), ВЕЦ-овете, които произвеждат сумарно около 31 млн. kW електроенергия. През 1980 г. е построен тунел с дължина 82 km през планините от язовира „Хендрик-Феруърд“ към горното течение на река Грейт Фиш (влива се в Индийския океан), предназначен за повишаване на нейния дебит и напояване на земеделските земи в най-южните части на РЮА. Като цяло, по този проект се предвижда да се напояват около 308 000 ха земеделски земя и да се подобри водоснабдяването на градовете Блумфонтейн, Кимбърли, Порт Елизабет и др.[1]

По течението на Оранжевата река са разположени градовете Алиуал Норт, Хоптаун, Приска, Апингтън, Александър Бей и др. Устието на реката е открито през 1760 г. от холандския мореплавател Якоб Кутзе, а през 1779 г. нидерландският офицер-колонизатор Робърт Якоб Гордън открива, изследва и картира 850 km от долното ѝ течение и я наименувана в чест на нидерландския принц Вилем Орандж, известен в България и като Вилхелм Орански.[1]

Източници

редактиране
 
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.