Оранжев пирен
Оранжевият пирен (Erica blenna) е вид покритосеменно цъфтящо растение[1] от род пирен (Erica), семейство пиренови (Ericaceae).[2][3] Видът е описан за първи път от Ричард Антъни Солсбъри през 1802 г.
| Оранжев пирен | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Salisb., 1802 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Оранжев пирен в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Името на растението произлиза от гръцката дума blennos, което в превод означава „лигавица“, и се отнася за неговите лепкави цветове.[4]
Разпространение и местообитание редактиране
Видът се среща по долните южни склонове на планинската верига Лангеберг между Ривърсдейл, Хайделберг и Свелендам в Южна Африка. Расте в сравнително влажни местообитания на умерени до стръмни склонове между 500 и 900 метра надморска височина. Среща се в каменисти, песъчливи и кисели почви, като на места почвената среда е доста органична (торфена) и влажна. Растението тясно се конкурира с други храсти и затова расте, за да представи своите цветове на или малко над вегетационното ниво.[4]
Природозащитен статут редактиране
Видът се среща в планински резервати и затова е добре защитен. Той обаче е бавнорастящ, дървесен вид и следователно е податлив на твърде чести пожари. Ако местообитанието му изгаря твърде често, то няма да може да се възстанови достатъчно бързо, за да произведе семена преди следващото опожаряване и това може да намали популацията му.[4]
Описание редактиране
Това е дървесен храст, достигащ на височина до 1,2 – 1,5 метра. Обикновено има едно единично тънко дървесно стъбло с много малко или никакво странично разклоняване. Листата и цветовете са разположени на къси странични клони в близост до горната част на стъблото. Кората е сиво-кафява, а тъмнозелените листа са насочени нагоре и са леко извити в краищата си. Върху върховете на клоните са разположени само няколко големи надути цветове с необичайна форма на урна. Те са ярко оранжеви със зелени връхчета и са лепкави.[4]
Времето за цъфтеж е от април до ноември. Семената са малки и се развиват в малки капсули в яйчника. Те се разклащат от зрелите капсули, чрез вятъра и се разпръскват в близост до родителското растение.[4]
Подвидове редактиране
Видът се среща в две форми или вариации:[3][4]
- Erica blenna var. blenna, което е по-често срещано и представлява по-малък храст с по-малко цветове.
- Erica blenna var. grandiflora, със своите поразително красиви едри цветове е далеч по-известно, тъй като по-често се снима и представя в книги.
Отглеждане редактиране
Erica blenna var. grandiflora е едно от най-красивите и необичайни за отглеждане пиренови растения, при условие, че му се предоставят подходящи условия.
Успешно се отглежда от много години, но се нуждае от защитена позиция. Най-добре се отглежда в градини в райони с валежи през зимата. Не е устойчиво на замръзване и трябва да се полива добре през лятото. То трябва да може да понася температури от около 10 – 30 °C. По-високи и по-ниски температури са поносими, но за кратки периоди.[4]
Източници редактиране
- ↑ Salisb., 1802 In: Trans. L. Soc. 6: 379
- ↑ World Plants: Synonymic Checklists of the Vascular Plants of the World
- ↑ а б Roskov Y., Kunze T., Orrell T., Abucay L., Paglinawan L., Culham A., Bailly N., Kirk P., Bourgoin T., Baillargeon G., Decock W., De Wever A., Didžiulis V. (ed). Species 2000 & ITIS Catalogue of Life: 2014 Annual Checklist. // Species 2000: Reading, UK., 2014. Посетен на 26 May 2014.
- ↑ а б в г д е ж Erica blenna var. grandiflora // South African National Biodiversity Institute (SANBI), July 2008. Посетен на 4 юни 2020 г. (на английски)
Литература редактиране
- Goldblatt, P. & Manning, J. 2000. Cape plants. A conspectus of the Cape flora of South Africa. Strelitzia 9. National Botanical Institute, Cape Town and Missouri Botanical Garden.
- Schumann, D. & Kirsten, G. 1992. Ericas of South Africa. Fernwood Press, Vlaeberg, Cape Town.