Ораовец

селище в Северна Македония

Ораовец или понякога книжовно Ораховец (срещат се и формите Ореовец и Ореховец, на македонска литературна норма: Ораовец) е село в югозападната част на община Велес, Северна Македония.

Ораовец
Ораовец
— село —
41.6353° с. ш. 21.7594° и. д.
Ораовец
Страна Северна Македония
РегионВардарски
ОбщинаВелес
Географска областКлепа
Надм. височина571 m
Население19 души (2002)
Пощенски код1413
МПС кодVE
Ораовец в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в долното поречие на река Бабуна, на левия и бряг в областта Клепа в подножието на планината Клепа. Ораовец отстои на 14 км от общинския център Велес. Селото е силно обезлюдено.

Известните зографи Коста и брат му Никола Дамянов са автори на църквата „Свети Спас“ в Ораовец, завършена в 1839 година.[1]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ороовец е посочено като село със 75 домакинства с 262 жители българи и 42 мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ораховец е населявано от 620 жители, всички българи.[3]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ораховац има 7 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ораовец има 696 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

По време на Балканската война 10 души от Ораовец се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Оровце (Orovce) като българско християнско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 19 жители, всички македонци.[8]

Личности

редактиране
 
Иван Наумов Алябака
Родени в Ораовец
Починали в Ораовец
  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 156.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 180-181.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
  4. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 118-119. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  7. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 6 септември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 324.
  10. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 379.
  11. Зографовъ, Никола. Строежа на живота. Едно обяснение на въпроситѣ: 1. Какъ се създаде погрома на България. 2. Защо не можа да бѫде извоювана автономията на Македония и Одринско (Приносъ къмъ историята на революционна Македония). София, Печатница П. Глушковъ, 1927. с. 3 - 4.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.