Организационна комуникация

Организационната комуникация e подсистема на по-обширната дисциплина на комуникационните изследвания. Организационната комуникация в науката е взимането под внимание, анализа и критиката на ролята и практиката на комуникация в организационен контекст.

История на изследваниятаРедактиране

Полето може да се проследи в неговия произход от бизнес информацията, бизнес комуникацията и ранните изследвания по масова комуникация, публикувани през 30-те и 50-те на 20 век. Дотогава организационната комуникация е дисциплина на няколко професори в департаментите по речеви езикови умения, които са имали специфичен интерес в областта на говоренето и писането в бизнес среда и обстановка. Днес тя има свои собствени теории и емпирични теми и въпроси, различни от другите полета.

Няколко по-значими публикации се открояват като работи, които разширяват обхвата и важността на комуникацията в организационния процес, и съответно нуждата от конкретен термин, какъвто е „организационната комуникация“. Нобеловият лауреат Хърбърт Саймън пише през 1947 за „системи на организационна комуникация“, като твърди, че комуникацията е „от абсолютно същностно значение за организацията“.[1] А Чарлз Рединг изигра важна роля в самото установяване на дисциплината като такава.

През 50-те години организационната комуникация се фокусира основно върху ролята на комуникацията за подобряване на организационния живот и резултатите. Но през 80-те тя се отклонява от бизнес-ориентирания подход към комуникацията и започва да се интересува повече от конституиращата роля на комуникацията в организацията. През 90-те критическата теория я повлиява и учените, занимаващи се с областта „организационна комуникация“, се фокусират повече върху възможностите комуникацията да потиска или съответно да освобождава, да дава свобода на членовете на организацията.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. ((en)) Herbert Simon, Administrative Behavior, 4th ed., стр. 208.
  • Cheney, G., Christensen, L.T., Zorn, T.E., Ganesh, S. 2004. Organizational Communication in an Age of Globalization: Issues, Reflections, Practices." Long Grove, IL: Waveland Press.
  • Gergen, Kenneth, Tojo Joseph. 1996. „Psychological Science in a Postmodern Context.“ American Psychologist. Октомври 2001. Том. 56. Бр. 10. стр. 803-813
  • May, Steve, Mumby, Dennis K. 2005. „Engaging Organizational Communication Theory and Research.“ Thousand Oaks, CA: Sage.
  • Redding, W. Charles. 1985. „Stumbling Toward Identity: The Emergence of Organizational Communication as a Field of Study“ в McPhee, Tompkins, Organizational Communication: Traditional Themes and New Directions. Thousand Oaks, CA: Sage.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Organizational communication“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.