Органична архитектура

Органическата архитектура – е философско течение в архитектурата, което насърчава хармонията между местата за живеене на хората и природата и за първи път е формулирана от Луис Хенри Съливан и е намерила най-пълно въплъщение в трудовете на неговия последовател Франк Лойд Райт.

Къща над водопада“ (арх. Ф. Л. Райт, 1935).

Черти на стилаРедактиране

 
Католическа църква, Пакс от Имре Маковец

За разлика от функционализма, органическата архитектура вижда своята основна задача в създаването на сгради и съоръжения, които разкриват свойствата на естествените материали и които органически се вписват в околния ландшафт. По мнение на Райт формата на сградата трябва да произтича от специфичното ѝ предназначение и уникалните условия на средата, в която се изгражда и съществува.

В началото на 21 век се възражда интересът към органичната архитектура, което е свързано със създаването на естетиката на бионичната архитектура (био-тек), която за разлика от идеите на Райт признава възможността и значимостта на преки външни аналогии на архитектурните форми с форми от природата.

Известни архитектиРедактиране

Едни от най-първите архитекти, работили по органичната архитектура са Антони Гауди и Луис Хенри Съливан, който е създател на формулировката „формата следва функцията“: (на английски: form follows function). Други важни представители на органичната архитектура са Франк Лойд Райт, Ханс Шарун, Хуго Херинг, Чен Куен Лий, Алвар Аалто, Фрай Ото, Сантяго Калатрава и Имре Маковец.