Оренбургска област
Оренбургска област е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг[1]. Площ 123 702 km2 (29-о място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Административен център град Оренбург. Разстояние от Москва до Оренбург 1478 km.
Оренбургска област Оренбургская область | |
Субект на Руската федерация | |
Оренбургска област на картата на Русия | |
Страна | Русия |
---|---|
Адм. център | Оренбург |
Площ | 123 702 km² |
Население | 1 977 445 души (2018) 16 души/km² |
Адм. център | Оренбург |
Федерален окръг | Приволжки федерален окръг |
Губернатор | Юрий Берг |
Часова зона | UTC +5 |
МПС код | 56, 156 |
Официален сайт | orenburg-gov.ru |
Оренбургска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПрез 1735 г. е основана Оренбургската крепост, около която възниква голямо селище. През 1740 г. селището е преместено на по-удобно място и през 1743 г. е утвърдено за град Оренбург. От 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. се нарича Чкалов. През 1781 г. за градове са утвърдени селищата Бугуруслан и Бузулук, а през 1865 г. – град Орск. Останалите 8 града в областта са признати за такива през ХХ в. С Постановление на Президиума на ВЦИК на СССР на 7 декември 1934 г. е образувана Оренбургска област, която от 26 декември 1938 г. до 4 декември 1957 г. носи името Чкаловска област.
Географска характеристика
редактиранеГеографско положение, граници, големина
редактиранеОренбургска област е разположена на границата между Европейската и Азиатската част на Русия, в Приволжкия федерален окръг. Исторически границата между тях се прекарва по река Урал, но физикогеографски преминава по източното подножие на планината Урал, хребета Мугоджари и река Емба. На запад граничи с Република Татарстан, на север – с Република Башкортостан, на североизток – с Челябинска област и на изток и юг – с Казахстан (1876 km граница). В тези си граници заема площ от 123 702 km2 (29-о място по големина в Руската Федерация, 0,72% от нейната територия).[2]
Релеф
редактиранеТериторията на Оренбургска област се простира като широка лента по паралела, като заема крайните югоизточни части на Източноевропейската равнина, Южното Предуралие, южните разклонения на планината Южен Урал и крайните южни части на Задуралието. Преобладава равнинния релеф, като на места е значително разчленен. На запад се простира Оренбургската степ и ридовете на възвишението Общ Сърт (височина до 350 – 400 m). На изток преминават меридионалните ридове на ниските Губерлински планини южно продължение на планината Урал|Южен Урал с отделни височини до 500 – 600 m, а далеч на изток са разположени Зауралската равнина (височина до 400 – 450 m) и крайните северозападни разклонения на Тургайското плато.[2]
Климат
редактиранеОбластта се простира в зоната на степите и частично на лесостепите. Климатът е рязко континентален и засушлив, особено на изток и юг. Зимата е студена, малоснежна, с обичайно ясно и тихо време, нарушавано от епизодични снежни виелици. Лятото е горещо, с чести суховеи. Средната януарска температура се колебае от -14 °C на запад до -18 °C на изток, а средната юлска – от 19 °C на север до 22 °C на юг. Периода с денонощни температури над 10 °C продължава 135 – 145 дни. Годишната сума на валежите се колебае от 450 mm на северозапад до 300 mm и по-малко на югоизток.[2]
Води
редактиранеНа територията на Оренбургска област протичат 3492 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина 31 584 km и принадлежат към 4 водосборни басейна. На северозапад протичат реките Самара (с притока си Голям Кинел) и Сок (леви притоци на Волга), Ик и Дьома (от басейна на Кама, ляв приток на Волга). От север на юг, а след град Орск на изток протича река Урал със средното си течение и притоците си Ор, Илек и Сакмара. От крайните източни части на областта води началото си река Тобол, ляв приток на Иртиш от басейна на Об. Крайната югоизточна част на Оренбургска област е заета от безотточна област. С изключение на районите на юг и югоизток речната мрежа на областта е гъста и разклонена. Реките са със смесено подхранване с преобладаване на снежното (60 – 90%). Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие и устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове. Замръзват в средата или края на ноември, а се размразяват през април.[3]
В Оренбургска област има над 4,7 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 690 km2, в т.ч над 880 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са крайречни (старици), разположени по долините на големите реки. В централните и източни части се срещат карстови езера, а на югоизток са разположени големи солени езера, заемащи затворени безотточи котловини с кръгла форма, предимно с тектонски произход. Най-големите такива езера са Шалкар-Ега-Кар, Айке и др. Поради отсъствието на постоянно подхранване, тяхното ниво е подложено на резки колебания през различните години. Най-големите изкуствени водоеми са Ираклинското водохранилище на река Урал и Сорочинското водохранилище на река Самара.[3]
Почви, растителност, животински свят
редактиранеВ почвената покривка преобладават черноземните почви: на северозапад и север – излужени и типични ливадни черноземи, по̀ на юг – обикновени и южни черноземи, а в крайния юг – тъмнокафяви почви, частично засолени. Ландшафтът на степните райони е силно изменен. Горският фонд заема 4% от територията на областта, с участъци от широколистни гори на северозапад, крайречни гори по долините на реките и борови гори по пясъчните почви (северно от град Бузулук). Животинския свят е представен от степни, полупустинни и отчасти горски видове: лисица, заек, лалугер, дива свиня и множество видове птици.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Оренбургска област наброява 1 977 445 души (24-то място в Руската Федерация, 1,35% от нейното население). Гъстота 15,99 души/km2. Градско население 60,38%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническия състав на областта е следния: руснаци 1 519 525 души (75,9%), татари 151 492 (7,6%), казахи 120 262 (6,0%), украинци 49 610 (2,5%), башкири 46 696 (2,3%), мордовци 38 682 (1,9%) и др.
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Оренбургска област се дели на 13 областни градски окръга, 29 муниципални района, 12 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.
Административна единица | Площ (km2) |
Население (2018 г.) |
Административен център | Население (2018 г.) |
Разстояние до Оренбург (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областни градски окръзи | ||||||
І. Абдулино | 1786 | 26 698 | гр. Абдулино | 19 353 | 280 | |
ІІ. Бугуруслан | 76 | 50 004 | гр. Бугуруслан | 49 585 | 516 | |
ІІІ. Бузулук | 63 | 86 316 | гр. Бузулук | 86 316 | 246 | |
ІV. Гай | 2986 | 44 895 | гр. Гай | 35 255 | 330 | |
V. Комаровски[4] | 30 | 7254 | пос. Комаровски | 7254 | 502 | |
VІ. Кувандик | 5768 | 41 515 | гр. Кувандик | 24 131 | 194 | |
VІІ. Медногорск | 354 | 27 117 | гр. Медногорск | 25 610 | 224 | |
VІІІ. Новотроицк | 352 | 95 139 | гр. Новотроицк | 88 216 | 315 | |
ІХ.Оренбург | 917 | 579 677 | гр. Оренбург | 564 443 | ||
Х.Орск | 1427 | 234 408 | гр. Орск | 230 414 | 327 | |
ХІ. Сол Илецк | 5200 | 51 526 | гр. Сол Илецк | 27 279 | 77 | |
ХІІ. Сорочинск | 2819 | 40 857 | гр. Сорочинск | 27 912 | 170 | |
ХІІІ. Ясни | 3565 | 19 637 | гр. Ясни | 15 674 | 502 | |
Муниципални райони | ||||||
1. Адамовски | 6291 | 27 787 | пос. Адамовка | 7733 | 478 | |
2. Акбулакски | 4977 | 25 114 | пос. Акбулак | 13 918 | 127 | |
3. Александровски | 3060 | 14 250 | с. Александровка | 3988 | 158 | |
4. Асекеевски | 2369 | 18 181 | с. Асекеево | 5201 | 544 | |
5. Беляевски | 3688 | 15 915 | с. Беляевка | 4989 | 110 | |
6. Бугуруслански | 2838 | 18 158 | гр. Бугуруслан | 516 | ||
7. Бузулукски | 3799 | 30 326 | гр. Бузулук | 246 | ||
8. Грачьовски | 1746 | 11 923 | с. Грачьовка | 6122 | 298 | |
9. Домбаровски | 3567 | 14 902 | пос. Домбаровски | 8614 | 422 | |
10. Илекски | 3600 | 24 050 | с. Илек | 9760 | 128 | |
11. Кваркенски | 5184 | 16 095 | с. Кваркено | 3923 | 478 | |
12. Красногвардейски | 2891 | 19 224 | с. Плешаново | 3486 | 227 | |
13. Курманаевски | 2862 | 15 992 | с. Курманаевка | 4313 | 281 | |
14. Матвеевски | 1764 | 10 996 | с. Матвеевка | 3044 | 600 | |
15. Новоорски | 2919 | 27 604 | пос. Новоорск | 11 295 | 365 | |
16. Новосергиевски | 4532 | 34 930 | с. Новосергиевка | 13 737 | 118 | |
17. Октябърски | 2693 | 19 152 | с. Октябърское | 7701 | 78 | |
18. Оренбургски | 5022 | 94 116 | гр. Оренбург | |||
19. Первомайски | 5055 | 24 275 | пос. Первомайски | 6847 | 360 | |
20. Переволоцки | 2756 | 26 854 | пос. Переволоцки | 9598 | 73 | |
21. Пономарьовски | 2069 | 14 076 | с. Пономарьовка | 5200 | 220 | |
22. Сакмарски | 2048 | 28 642 | с. Сакмара | 5030 | 36 | |
23. Саракташки | 3639 | 39 735 | пос. Саракташ | 17 588 | 105 | |
24. Светлински | 5608 | 12 178 | пос. Светли | 7786 | 522 | |
25. Северни | 2090 | 12 741 | с. Северное | 4424 | 586 | |
26. Ташлински | 3440 | 24 101 | с. Ташла | 7061 | 260 | |
27. Тоцки | 3113 | 31 802 | с. Тоцкое | 6898 | 200 | |
28. Тюлгански | 1887 | 18 033 | пос. Тюлган | 9189 | 150 | |
29. Шарликски | 2877 | 16 598 | с. Шарлик | 7575 | 148 |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Оренбургской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
Селско стопанство
редактиранеОтглежда се едър рогат добитък, птици, кози, свине; зърнени култури; слънчоглед и фуражни култури, картофи, зеленчуци.
Площ обработваема земя: | ||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1959 | 1990 | 1995 | 2000 | 2005 | 2010 | 2015 | |||||
хиляди хектара | 6200[5] | 5569[6] | 4894,1 | 4454,1[6] | 3840,2[7] | 4061,4 | 4196,3[7] |
Външни препратки
редактиранеИзточници
редактиране- ↑ Самойлова Г.С., Горячко М.Д. и др. Оренбургска област (Оренбургская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 24. Аквариумът - Курилски течение [Океанариум — Оясио]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-361-3. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в г ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Оренбургска област
- ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Оренбургска област
- ↑ закрито административно-териториално образувание
- ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))