Орестида (македонска област)

Гръцки исторически район на Македония

Орестида (на старогръцки: Ὀρεστίς, на гръцки: Ορεστίδα) в Древността е област между Епир и Македония.

Орестида
Древна Македония. Орестида (на латински: Orestis) е в Западна, Горна Македония

Географски граници редактиране

Орестида е разположена по горното поречие на Халиакмон (Бистрица), между северните краища на Пинд на запад–югозапад и планинската верига, формирана от Вич, Мурик и Синяк, на североизток–изток и включва град Келетрон (по-късния Костур). Политическите граници са на север с илирите и Линкестида, на запад с Епир, на изток с Еордея и на юг (близо до днешна Гревена) с Тимфея.[1]

Политическа история редактиране

В Епир и Македония (V – III в. пр. Хр.) редактиране

Според древния историк Хекатей от Милет жителите на областта – орестите, са част от епирското племе молоси.[2] През 20-те години на V в.пр.Хр. те са съюзници на македонския цар Пердика II срещу Атина и одриския цар Ситалк.[3] Към 370 г.пр.Хр. са част от молоското царство.[4]

Орестида е включена трайно в македонската държава в началото на управлението на Филип II, след голямата му победа над илирите и съюзния договор с Епир (към 357 г.пр.Хр.).[5] Отделя се от Македония с помощта на римляните през 197 г. пр. Хр. по време на Втората македонска война.[6]

В Римската империя (II в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.) редактиране

По време на Римската република завоевателите зачитат самоуправлението на Орестида в стопанството и съдебните дела, защитено със закон от 59 г. пр. Хр. За престъпване на този закон управителят на провинция Македония подлежал на съдебно преследване.[7] Политически през Принципата Орестида е организирана като съюз (койнон, на гръцки: Κοινόν) на градовете в областта (освен Келетрон, още Амантия, Батина, орестийски Аргос, Алифус и Лике), в който решенията се взимат от общо събрание на гражданите и от съвет (синедрион).[8] При император Каракала, с предоставянето на римско гражданство на всички жители на провинциите (212 г. сл. Хр.), орестийският койнон е разформирован и присъединен към общността на македонските градове.[9]

Източници редактиране

  1. Borza, Eugen. In the Shadow of Olympus. The Emergence of Macedon. Princeton, Princeton University Press, 1990. с. 32.
  2. Borza 1990, с. 34.
  3. Borza 1990, с. 146 – 147.
  4. Borza 1990, с. 195.
  5. Borza 1990, с. 210 – 211.
  6. Момзен, Теодор. Римска история. ИК „Прозорец“, 2000. ISBN 954-733-086-1. с. 293
  7. Митрев, Георги. Институцията на койнона в Горна Македония – предпоставки и характерни особености на разпространението ѝ — В: Списание „Епохи“, т. 12, №2. Великотърновски университет „Св.св. Кирил и Методий“ – Университетско издателство, 2004. с. 130 – 131. Посетен на 29.08.2020.
  8. Митрев 2004, с. 131 – 133.
  9. Митрев 2004, с. 133.