Оризари (дем Воден)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.

Оризари (на гръцки: Ριζάρι, Ризари, катаревуса: Ριζάριον, Ризарион) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

Оризари
Ριζάρι
— село —
Изглед към Оризари
Изглед към Оризари
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Сланица
Надм. височина 80 m
Население 1132 души (2011 г.)
Пощенски код 590108
Телефонен код 23810

ГеографияРедактиране

Селото се намира на около 7 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 80 m надморска височина в северната част на областта Сланица.[1]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Улица в Оризари.

В края на XIX век Оризари е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оризаре (Orizaré) е посочено като село във Воденска каза с 35 къщи и 160 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Оризари живеят 210 жители българи.[3]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 128 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[4]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селяните са събрани 8 пушки „Гра“, шестима души са арестувани и отведени във Въртокоп, а на българската учителка ѝ е забранено да преподава, ако не получава заплатата си от държавата.[5]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество и други издевателства над местните жители.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година Оризари остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оризари има 20 къщи славяни християни и 5 къщи цигани християни.[7]

В 1924 година в селото са настанени 172 гърци бежанци от Понт и Кавказ.[1] В 1928 година Оризарион е представено като смесено местно-бежанско с 59 бежански семейства и 247 души бежанци.[8] В 1940 година от 753 жители 253 са местни и 500 бежанци.[1]

Селото пострадва през Втората световна война.[1] В него е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[9] Оризари пострадва и в Гражданската война.[1]

Тъй като землището на селото се напоява добре, селото е много богато. Произвежда много овошки - праскови, ябълки и круши.[1]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 148[1] 257[1] 429[1] 753[1] 842[1] 973[1] 1000[1] 1150[1] 1212[1] 1129 1132

ЛичностиРедактиране

Родени в Оризари

БележкиРедактиране

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 53. (на македонска литературна норма)
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  5. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  6. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 104, 113.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)