Оризари (дем Воден)

селище в Гърция
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.

Оризари (на гръцки: Ριζάρι, Ризари, катаревуса: Ριζάριον, Ризарион) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония с 1129 жители според преброяването от 2001 година.

Оризари
Ριζάρι
— село —
Изглед към Оризари
Изглед към Оризари
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Сланица
Надм. височина 82 m
Население 1129 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира на около 3 километра югоизточно от град Воден (Едеса), в северната част на областта Сланица.

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Улица в Оризари.

В края на XIX век Оризари е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оризаре (Orizaré) е посочено като село във Воденска каза с 35 къщи и 160 жители българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Оризари живеят 210 жители българи.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 128 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[3]

През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селяните са събрани 8 пушки „Гра“, шестима души са арестувани и отведени във Въртокоп, а на българската учителка ѝ е забранено да преподава, ако не получава заплатата си от държавата.[4]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество и други издевателства над местните жители.[5] След Междусъюзническата война в 1913 година Оризари остава в Гърция. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Оризарион е представено като смесено местно-бежанско с 59 бежански семейства и 247 души бежанци.[6]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[7]

ЛичностиРедактиране

Родени в Оризари

БележкиРедактиране

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
  5. Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 104, 113.
  6. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  7. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)