Орляк (дем Долна Джумая)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Орляк (област Добрич).
Орляк (изписване до 1945 Орлѣкъ, на гръцки: Στρυμωνικό, Стримонико, катаревуса: Στρυμωνικόν, Стримоникон, до 1927 Όρλιακο, Орляко, катаревуса Όρλιακον, Орлякон[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1645 жители (2001).
| Орляк Στρυμώνικό | |
| — село — | |
  Орляк  Орляк  Орляк | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 39 m |
| Население | 1645 души (2001 г.) |
| Официален сайт | www.strymoniko.com |
| Орляк в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 20 километра западно от град Сяр (Серес) и на 65 километра от Солун, на десния бряг на река Струма (Стримонас) в североизточното подножие на Лахненските планини.[2]
История редактиране
Средновековие редактиране
На 2,5 km югозападно от Орляк, в Лахненските планини, са остатъците от крепостта Кале. Селото е споменато в 1321 година при преброяване на тема Солун: „εις το χωρίον τον Ουρλίακον“ (в село Урляк). Името има българска етимология - от орляк, „множество птици“.[3]
В Османската империя редактиране
Според гръцки източници селото е основано от хора от планината Орляк, Гревенско, Мецово и Мъглен около 1000 година.[4] В XIX век Орляк е смесен българо-турски чифлик в Сярска каза на Османската империя. В 1878 година чифликът е купен от Георгиос Хаджигеоргиос, който привлича в него християни от околните села.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Орляк (Orliak) е посочено като селище в Сярска каза със 152 домакинства, като жителите му са 130 мюсюлмани и 340 българи.[5]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Орляк:
| „ | Орляк или Орлек е село християнско-мохамеданско; една църква, една джамия; християните са българи, мохамеданите - турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита, а от Сяр на 5 часа. Разположено е на пътя Сяр - Солун.[6] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Орляк, на З от Секавче, при подножието на планината Карадаг (Мавровуни). Старят път за Солун вървял през това село; сега шосето го заобикаля. Тук има ханища за пътници. В Орляк имало фабрика за буби, сега затворена. Една част е чифлик на солунчанина Керим ефенди. Църква, в която се чете гръцки. Серският силогос напоследък обърнал сериозно внимание върху това важно село: поддържа 1 учителка. 70 къщи българе. Има и турци.[7] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Орляк има 600 жители българи и 450 турци.[8]
Всички християни от Орляк са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Орляк (Orliak) живеят 1560 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци, 66 власи, 12 албанци, 102 цигани. В селото има 1 начално гръцко училище с 2 учители и 32 ученици.[9]
В 1909 година чифликът е продаден на жителите му.[4]
В Гърция редактиране
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През Първата световна война селото е на фронтовата линия и жителите му се изселват в Негован и Лъгадина, като след войната в 1918 година се завръщат. Между селата Салтъкли и Орляк съществува британска военно-полева болница, която по-късно става Британско военно гробище.
В 20-те години турското му население се изселва и в селото са заселени бежанци от Турция – 50-60 семейства малоазийски и понтийски гърци и 30 семейства от Източна Тракия (Трапезунд, Самсун, Смирна, Зигди, Кютахия).[4] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.
Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 911 жители,[4] от които 40 бежански семейства и 131 души.[10] В 1927 година селото е прекръстено на Стримоникон.[11] В 1930 година е отворено новото училище.[12]
През Втората световна война селото е в германската окупационна зона. Селото пострадва в Гражданската война.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Харман търла[2] | Χαρμάν Ταρλάν | Алони | Άλώνι[13] | възвишение в Карадаг на ЮЗ от Орляк (416 m)[2] |
| Ени махала[2] | Έρείπια Γενή Μαχαλέ | Ерипия | Ερείπια[13] | бивше село в Карадаг на ЮЗ от Орляк[2] |
| Клисе тепе | Κλισέ Τεπέ | Палиоклиси | Παληοκκλήσι[13] | |
| Кулак тепе | Κουλάχ Τεπέ | Авти | Αύτί[13] | |
| Исар тепе | Ίσάρ Τεπές | Паратиритирион | Παρατηρητήριον[13] | |
| Чешме дере[2] | Τσεσμέ Ντερέ | Врисис Рема | Βρύσης Ρέμα[13] | река на З от Орляк, ляв приток на Орляшката река[2] |
| Мал тепе[2] | Μάλ Τεπέ | Амбелия | Άμπέλια[13] | възвишение на СЗ от Орляк (95 m)[2] |
| Мангила[2] | Μαγγίλα | Кастри | Καστρί[13] | възвишение на ЮИ от Орляк (142 m)[2][14] |
| Базник | Μπαζινίκ | Агонон | Άγονον[13] |
Преброявания редактиране
Забележителности редактиране
Църквата „Свети Антоний“ е построена в 1703 година. В 1982 година изгаря, но още в същата година е възстановена. В 1972 година до нея е построена църквата „Св. св. Кирил и Методий“.[16]
Личности редактиране
- Родени в Орляк
Ангелос Харистеас (р. 1980), гръцки футболист
- Починали в Орляк
Илия В. Галов, старши подофицер от 3 пехотен полк, убит на 30 септември 1916 г., роден в Ново село, Видинско
Рудолф фон Ешвеге (1895 – 1917), немски ас от Първата световна война
.svg){kind=small}
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Κάστρο Στρυμονικού // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό[неработеща препратка].
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Ασχολίες κατοίκων[неработеща препратка].
- ↑ а б в г д е ж з и Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
- ↑ Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Απογραφές[неработеща препратка].
- ↑ Δήμος Στρυμωνικού. Στρυμονικό. Εκκλησία Αγίου Αντωνίου[неработеща препратка].