Ормилия (на гръцки: Ορμύλια) е малка паланка в Егейска Македония, Гърция, част от дем Полигирос в административна област Централна Македония.

Ормилия
Ορμύλια
църква в Ормилия
църква в Ормилия
Гърция
40.2944° с. ш. 23.5433° и. д.
Ормилия
Централна Македония
40.2944° с. ш. 23.5433° и. д.
Ормилия
Халкидика
40.2944° с. ш. 23.5433° и. д.
Ормилия
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемПолигирос
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина632 m
Население3272 души (2001)
Пощенски код630 71
Телефонен код2371
Ормилия в Общомедия

География редактиране

Ормилия е разположено в южната част на Халкидическия полуостров в западната част на планината Холомонда на 27 километра югоизточно от Полигирос.

История редактиране

В Османската империя редактиране

 
Епитафия от XIV век от Ормилия

Централната църква на Ормилия „Свети Георги“, построена в 1818 година,[1] в 1989 година е обявена за защитен паметник на културата.[2]

В 1844 година руският славист Виктор Григорович посещава Ормилия и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че е „гръцко селище“.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Армилия (Armillia), Касандрийска епархия, живеят 1500 гърци.[4] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Румиля (Румилянъ, Ормиля) живеят 1500 жители гърци християни.[5]

В Гърция редактиране

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ормилия влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция.

Прекръстени с официален указ местности в община Ормилия на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Дзефка[6] или Дзеска Τζέσκα Рема Ρέμα[7] ре на ЮЗ от Ормилия[6]
Гредищ[8] Γκρεντίστ Ксеротопос Ξερότοπος[7] река на СИ от Ормилия, десен приток на Хаврияс[8]

Личности редактиране

Родени в Ормилия

Бележки редактиране

  1. Ορμύλια // Περιφερειακή Ενότητα Χαλκιδικής. Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 8 ноември 2014.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ35/27738/566/9-8-1989 - ΦΕΚ 735/Β/2-10-1989 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 8 ноември 2014.
  3. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 11.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 172.
  6. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1081. (на гръцки)
  8. а б Χαβρίας ποταμός // Παλαιοχώρι Χαλκιδικής. (на гръцки)