Оровник (дем Преспа)

Село в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Оровник (община Дебърца).

О̀ровник (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1920 година Όροβνικ, Оровник[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Оровник
Καρυές
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1059 m
Население56 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено на 32 километра югозападно от град Лерин (Флорина) близо до Малкото Преспанско езеро.

История редактиране

В Османската империя редактиране

В началото на XX век Оровник е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Оровник живеят 150 българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оровник е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[3]

След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оровник (Orovnik) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В селото има три църкви „Свети Никола“, „Свети Атанас“ и „Свети Спас“.[6]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Оровникъ е обозначено като селище с неясен етнически състав.[7]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Оровник попада в Гърция. В 1920 година селото е прекръстено на Карие.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оровник има 30 къщи славяни християни.[9] Селото сериозно пострадва по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949), мнозина от жителите му загиват, а над 200 души се изселват от селото.[10]

В 1981 година селото има 63 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Оровник на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бушкани[12][13] Πούσκανι Агиос Николаос Άγιος Νικόλαος[14] бивше село на З от Оровник[13]
Реката[13] Ρέκατα Кариотико Καρυώτικο[14] реката на Оровник, извираща в Баба на С от селото[13]
Бигала[15] Πέλγος Пеласгос Πελασγός[14] връх в Баба на ССИ от Оровник (1359 m)[13]
Рот[13][16] Ρότ Кокосули Κοκοσούλη[14] връх в Корбец на Ю от Бесвина[13]
Космовица[16] Κόσμιτσα Косма Κοσμά[14] връх в Корбец на Ю от Бесвина (1322 m)[13]
Криви долове[17] Κρίβι Νοβόλι[14] Фидотон Φιδωτόν река на Ю от Бесвина, десен приток на Рулската река[17]
Два вървье[18][13] Νταβάρβα Дикорфон Δίκορφον[14] връх в Корбец на Ю от Буковик и на СЗ от Бесвина (1494 m)[13]
Трънско[13] Τρίντσκο Ангатотон Άγκαθωτόν[14] връх в Корбец на СИ от Бесвина (1392 m)[13]
Гузицана[17] Γκουζίτσκια Фтери Φτέρη[14] гора в Корбец на С от Бесвина и на ЮИ от Буковик[13]
Богданица[18][13] Μπογάδιτσα Динас Ντίνας[14] връх в Корбец на СИ от Бесвина (1462 m)[13]
Бисерник[19][13] Βισίρνικ Кефаловрисон Κεφαλόβρυσον[14] връх в Корбец на Ю от Оровник, на И от Буковик и на С от Бесвина[13]
Селища[20][13] Σέλιστα Дасотон Δασωτόν[14] местност в Корбец на Ю от Оровник, на И от Буковик и на С от Бесвина[13]
Роища[13] Ρόϊστα Фрурия Φρούρια[14] връх на З от Буковик (1145,2 m)[13]
Бела вода[13] Μπέλα Βόδα Аспронери Άσπρονέρι[14] река в Корбец на Ю от Оровник, на И от Буковик и на С от Бесвина[13]
Върба[21][13] Βάρμπα Мегалександрос Μεγαλέξανδρος[14] връх в Корбец на ЮЗ от Бесвина (1748,6 m)[13]
Злата падина[18][13] Ζλάτα Παδένα Психоју Ψυχογιού[14] връх в Корбец на ЮЗ от Бесвина (1492 m)[13]
Преброявания
  • 1913 - 222 жители
  • 1920 - 244 жители
  • 1928 - 226 жители
  • 1940 - 162 жители
  • 1961 - 160 жители
  • 1971 - 78 жители
  • 1981 - 88 жители
  • 1991 - 74 жители
  • 2001 - 71 жители
  • 2011 - 56 жители

Личности редактиране

Родени в Оровник
  •   Коле Стерьовски (1911 – 1944), гръцки комунист[22]
  •   Стоян Поповски, северномакедонски писател и краевед
  •   Яне Казиовски – Бандевски, северномакедонски писател

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  6. Поповски, Стоян. Оровник, Мала Преспа. „Кома“, Скопје, 2005, стр. 37-38.
  7. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  10. Поповски, Стоян. Оровник, Мала Преспа. „Кома“, Скопје, 2005, стр. 93-140.
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 411.
  13. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. а б в г д е ж з и к л м н о п р Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  15. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  16. а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 343.
  17. а б в Topografska Karta JNA 1:100.000.
  18. а б в Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 342.
  19. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 349.
  20. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 412.
  21. Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391.
  22. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-10-04.