Уикипедия

Оровник (дем Преспа)

Село в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Оровник (община Дебърца).

О̀ровник (на гръцки: Καρυές, Кариес, катаревуса: Καρυαί, Карие, до 1920 година Όροβνικ, Оровник[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

Оровник
Καρυές
— село —
Гърция
40.7611° с. ш. 21.1489° и. д.
Оровник
Западна Македония
40.7611° с. ш. 21.1489° и. д.
Оровник
Леринско
40.7611° с. ш. 21.1489° и. д.
Оровник
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина1059 m
Население48 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 32 километра югозападно от град Лерин (Флорина) близо до Малкото Преспанско езеро.

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В началото на XX век Оровник е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Оровник живеят 150 българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оровник е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[3]

След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[4] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оровник (Orovnik) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[5]

В селото има три църкви „Свети Никола“, „Свети Атанас“ и „Свети Спас“.[6]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Оровникъ е обозначено като селище с неясен етнически състав.[7]

В Гърция

редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Оровник попада в Гърция. В 1920 година селото е прекръстено на Карие.[8] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оровник има 30 къщи славяни християни.[9] Селото сериозно пострадва по време на Гръцката гражданска война (1946 – 1949), мнозина от жителите му загиват, а над 200 души се изселват от селото.[10]

В 1981 година селото има 63 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто бежанско.[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Оровник на 28 септември 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Бушкани[12][13] Πούσκανι Агиос Николаос Άγιος Νικόλαος[14] бивше село на З от Оровник[13]
Реката[13] Ρέκατα Кариотико Καρυώτικο[14] реката на Оровник, извираща в Баба на С от селото[13]
Бигала[15] Πέλγος Пеласгос Πελασγός[14] връх в Баба на ССИ от Оровник (1359 m)[13]
Рот[13][16] Ρότ Кокосули Κοκοσούλη[14] връх в Корбец на Ю от Бесвина[13]
Космовица[16] Κόσμιτσα Косма Κοσμά[14] връх в Корбец на Ю от Бесвина (1322 m)[13]
Криви долове[17] Κρίβι Νοβόλι[14] Фидотон Φιδωτόν река на Ю от Бесвина, десен приток на Рулската река[17]
Два вървье[18][13] Νταβάρβα Дикорфон Δίκορφον[14] връх в Корбец на Ю от Буковик и на СЗ от Бесвина (1494 m)[13]
Трънско[13] Τρίντσκο Ангатотон Άγκαθωτόν[14] връх в Корбец на СИ от Бесвина (1392 m)[13]
Гузицана[17] Γκουζίτσκια Фтери Φτέρη[14] гора в Корбец на С от Бесвина и на ЮИ от Буковик[13]
Богданица[18][13] Μπογάδιτσα Динас Ντίνας[14] връх в Корбец на СИ от Бесвина (1462 m)[13]
Бисерник[19][13] Βισίρνικ Кефаловрисон Κεφαλόβρυσον[14] връх в Корбец на Ю от Оровник, на И от Буковик и на С от Бесвина[13]
Селища[20][13] Σέλιστα Дасотон Δασωτόν[14] местност в Корбец на Ю от Оровник, на И от Буковик и на С от Бесвина[13]
Роища[13] Ρόϊστα Фрурия Φρούρια[14] връх на З от Буковик (1145,2 m)[13]
Бела вода[13] Μπέλα Βόδα Аспронери Άσπρονέρι[14] река в Корбец на Ю от Оровник, на И от Буковик и на С от Бесвина[13]
Върба[21][13] Βάρμπα Мегалександрос Μεγαλέξανδρος[14] връх в Корбец на ЮЗ от Бесвина (1748,6 m)[13]
Злата падина[18][13] Ζλάτα Παδένα Психоју Ψυχογιού[14] връх в Корбец на ЮЗ от Бесвина (1492 m)[13]
Преброявания
  • 1913 - 222 жители
  • 1920 - 244 жители
  • 1928 - 226 жители
  • 1940 - 162 жители
  • 1961 - 160 жители
  • 1971 - 78 жители
  • 1981 - 88 жители
  • 1991 - 74 жители
  • 2001 - 71 жители
  • 2011 - 56 жители

Личности

редактиране
Родени в Оровник
  •   Коле Стерьовски (1911 – 1945), гръцки комунист; завършва гимназия в Лерин, през окупацията влиза в КПГ и в 1944 година става секретар на Преспанския партиен комитет, след Споразумението от Варкиза е убит край Оровник[22]
  •   Стоян Поповски, северномакедонски писател и краевед
  •   Яне Казиовски – Бандевски, северномакедонски писател

Външни препратки

редактиране

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  3. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 16. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 125.
  5. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  6. ↑ Поповски, Стоян. Оровник, Мала Преспа. „Кома“, Скопје, 2005, стр. 37-38.
  7. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  8. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  10. ↑ Поповски, Стоян. Оровник, Мала Преспа. „Кома“, Скопје, 2005, стр. 93-140.
  11. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  12. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 411.
  13. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
  15. ↑ Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  16. ↑ а б Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 343.
  17. ↑ а б в Topografska Karta JNA 1:100.000.
  18. ↑ а б в Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 342.
  19. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 349.
  20. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 412.
  21. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 391.
  22. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 289 - 290. (на английски)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оровник_(дем_Преспа)&oldid=12350489“.