Оролачка река е река в Южна България, област Кюстендил, община Кюстендил и Област Перник, общини Радомир и Ковачевци, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 21 km.

Оролачка река
42.3558° с. ш. 22.8358° и. д.
42.4947° с. ш. 22.8269° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Кюстендил
Община Кюстендил
Област Перник
Община Радомир
Община Ковачевци
Дължина21 km
Водосб. басейн95 km²
Начало
МястоКонявска планина,
на 1,5 км северно
от връх Виден
Координати42°21′20.88″ с. ш. 22°50′08.88″ и. д. / 42.3558° с. ш. 22.8358° и. д.
Надм. височина1373 m
Устие
Мястоляв приток на СтрумаБяло море (Егейско море)
Координати42°29′40.92″ с. ш. 22°49′36.83″ и. д. / 42.4947° с. ш. 22.8269° и. д.
Надм. височина601 m

Оролачка река извира под името Маджарица на 1373 m н.в., на 1,5 km северно от връх Виден (1487 m), най-високата точка на Конявска планина. В горното си течение протича на север-североизток сред ниски и слабо залесени склонове на Конявска планина. След изтичането си от язовир „Извор“ напуска планината, навлиза в югозападната част на Радомирската котловина и завива на северозапад. В този си участък голяма част от коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Струма, на 601 м н.в., точно под стената на язовир „Пчелина“.

Площта на водосборния басейн на реката е 95 km2, което представлява 0,55% от водосборния басейн на река Струма. Реката отводнява част от северните склонове на Конявска планина и югозападната част на Радомирската котловина.

Основни притоци са Углярска река (десен) и Негомин (ляв).

Максималният отток на реката през март и минималният – септември.

По течението на реката в Област Перник са разположени 4 села:

Водите на реката в Радомирската котловина почти на 100% се използват за напояване, като за целта при изхода на реката от Конявска планина е изграден язовир „Извор“, който се използва и за регулиране на оттока на реката.

Почти по цялото течение на Оролачка река преминават два пътя от Държавната пътна мрежа и участък от трасето на жп линията София – Кюстендил – Гюешево.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 348.