Орфано
Орфано, още Орфан или Орфани (на гръцки: Ορφάνι, Орфани, катаревуса Ορφάνιον, Орфанион), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
| Орфано Ορφάνι | |
 Изглед от Орфано | |
  Орфано  Орфано  Орфано | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Кушница |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 718 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 640 08 |
| Телефонен код | 2592 |
География
редактиранеСелото е разположено на 50 m надморска височина[1] в южните склонове на планината Кушница (Пангео) недалеч от брега на Орфанския залив, който носи името на селото.
История
редактиранеАнтичност и Средновековие
редактиранеВеднага югоизточно от Орфано са развалините на античния град Фагрис, а южно от селото е османската Орфанска крепост.[2]
В Османската империя
редактиранеВ края на XIX век Орфано е малко турско село в Правищка каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Орфано (Orphano) живеят 300 гърци.[3] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Орфан живеят 20 турци, като пише за селото:
| „ | Орфан е почти запустяло турско село. Доскоро в него са били останали само 4 турски къщи. Вероятно сега и те са се дигнали.[4] | “ |
В Гърция
редактиранеВ 1913 година селото попада в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1918 година Антон Страшимиров пише:
| „ | Това е Орфано: ние пак сме до брега на Егея. А четириъгълникът с назъбените и шарено вапцани стени са гробищата на гръцката колонийка тук. Земите владеяли турски бегове, но парите и течали в гръцките къщи: по целия край Орфано е познато като гнездо на ориенталското разтлеене у жени и мъже. При декаденс хората възпяват смъртта и много украсяват гробищата си.[5] | “ |
През 20-те години на ΧΧ век турското му население се изселва по споразумението за обмен на население между Гърция и Турция след Лозанския мир и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е местно-бежанско с 32 семейства със 119 души.[6] Българска статистика от 1941 година показва 512 жители.[7]
В 1962 година е построена нова църква.
В 1913 година в землището на община Орфано е споменато чифлигарското селище Мисер Чолу (Μισέρ Τσολού) с 39 жители, вероятно турци. В 1919 година селото е споменато отново без данни за жителите, а в 1927 година е заличено.[8]
В 1913 година в общината като напуснато е регистрирано и чифлигарското селище Логур Мандела (Λουυούρ Πασσαλή), което фигурира и в 1919 година, но по-късно е заличено. Същата е съдбата и на чифлигарското селище Логур Пашали (Λουυούρ Μανδέλα), което фигурира в 1913 година без население, а в 1920 година с 50 жители, но по-късно е заличено.[9]
Населението отглежда маслини и прави зехтин, като се отглеждат и тютюн и пшеница.[7]
Името Орфано носи улица в българската столица София (Карта).
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Тулумба[10] | Τουλούμπα | Гефирия | Γεφύρια[11] | местност Ю от Орфано[10] |
| Бурнали[10] | Μπούρναλι | Ипсома | Ὕψωμα[11] | възвишение (149,7 m), З от Орфано[10] |
| Байрела[10] | Μπαϊρέλα | Лофискос | Λοφίσκος[11] | възвишение (159 m), С от Орфано[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 207[7] | 82[7] | 281[7] | 476[7] | 548[7] | 648[7] | 410[7] | 576[7] | 669[7] | 708 | 656 | 718 |
Бележки
редактиране- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 231. (на македонска литературна норма)
- ↑ Παλιόκαστρο Κάριανης // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 16 август 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 47. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 201. На етнографската карта на Кънчов името на селото е отбелязано като Орфано.
- ↑ Страшимировъ, Антонъ. Въ южните земи. София, Издава Благотворителния фондъ „Борис князь Търновски“ при щаба на Х п. Бѣломорска дивизия, 1918. с. 184-185.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 232. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 230. (на македонска литературна норма)
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 229. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 711. (на гръцки)