Орхонска писменост

Орхонската писменост е азбука, използвана от гьоктюрките през 8 век, след което е изместена от уйгурската азбука. Надписи на тази азбука са открити в долината на река Орхон в Североизточна Монголия. Предназначена е за старотюркския език, използван от гьоктюрките в онази епоха.[1] Това е най-старата писменост, използвана от тюрките в Централна Азия.

Думата Тенгри, записана с Орхонско писмо

Орхонската писменост има само 4 гласни букви, представящи 9 гласни звука, и 34 съгласни букви, представящи 21 съгласни звука.

Тя може би еволюира от некурсивна форма на согдийската азбука. Вариант на орхонската писменост е енисейската азбука, наричана още сибирски руни. Така наречените прабългарски руни също произлизат от орхонските, което се приема в науката поради сходството в типографията, въпреки, че използваният език показва много различия.[2] В модерната лингвистика се приема, че прабългарският език спада към подгрупата на огурските езици.[3]

ИзточнициРедактиране

  1. Scharlipp, Wolfgang-Ekkehard. Eski Türk run metinlerine giris : ders kitabi = Introduction to the Old Turkish runic inscriptions : a textbook in Turkish and English. Verlag Auf dem Ruffel, 2000. ISBN 3-933847-00-1. OCLC 47632193. (на английски)
  2. Делева-Гранберг, Антоанета (10 – 16 септември 2008 г.). Класификация на хуно-българските думи заети в славянски. Четиринадесети международен конгрес на славистите. Охрид, архив на оригинала от 21 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130721003028/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Granberg_Huno_PrBg_zaemki_v_Slavjanski.pdf, посетен на 2012-07-26 
  3. Golden, Peter B., Hriban, Cătălin. Studies on the peoples and cultures of the Eurasian steppes. Editura Academiei Române, 2011. ISBN 978-973-27-2152-0. OCLC 806437412. (на английски)

Външни препраткиРедактиране