Осево време
Осево време или осева епоха (на немски: Achsenzeit) е понятие, въведено от германския философ Карл Ясперс за обозначаване на периода VIII-III век пр.н.е.
Осевото време заема централно място в книгата на Ясперс „За произхода и целта на историята“ („Vom Ursprung und Ziel der Geschichte“, 1949).[1]. Според него периодът VIII-III век пр.н.е. е уникален в историята на човечеството, тъй като през него в няколко независими центъра - Иран, Индия, Китай, Европа - протича паралелен революционен преход в развитието на философията, религията и културата.
Бележки
редактиране- ↑ Ясперс К., За произхода и целта на историята, София: Анубис, 2012
Външни препратки
редактиране- Стоян Гяуров, „Шифърът на Ясперс“, Deutsche Welle, 9 март 2007 г.
- Meждународна конференция „Осевото време и неговите последствия“, Ерфурт 2008
- Книгата на Карл Ясперс ''За произхода и целта на историята, на сайта на издателство Анубис: "Осевото време е гръбнакът на структурата в произведението на Ясперс. Ето как го резюмира: От възгледа за осевото време произтичат въпросите и мащабите за всяко предходно и за всяко последващо развитие. Предходните високи култури загубват облика си. Народите — техни носители — стават невидими, като се присъединяват към движението на Осевото време. Предисторическите народи остават предисторически дотогава, докато се разтворят в произтичащото от Осевото време историческо движение или отмират. Осевото време асимилира всичко останало. Изходи ли се от него, то световната история получава уникална структура и единственото по рода си единство, което се удържа или все пак чак до ден днешен се е удържало".
Тази статия за исторически период все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.