Осемнадесети пехотен етърски полк

Осемнадесети пехотен етърски полк е български полк.

Осемнадесети пехотен етърски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
Информация
ШефЦар Фердинанд I (1908 – 1919, 1932 – 1944)
Активна1 април 1889 – 1944
ДържаваБългария
ТипПехотен полк
Гарнизон/щабВелико Търново

Формиране

редактиране

Осемнадесети пехотен етърски полк е формиран във Велико Търново под името Осемнадесети пеши етърски полк на 1 април 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 6 пехотен търновски полк.[1] Помещавал се е в сградите на „Старо военно училище“ в центъра на града. [2]

Балкански войни (1912 – 1913)

редактиране

През Балканската война влиза в битки при Бунар Хисар, Тузакли, Соуджак дере, Карагач дере, Дуванда, Софас и Тарфа.

По време на Междусъюзническата война (1913) полкът води битки при Дъсчен кладенец, в Милевската планина, на върховете Тумба, Църни връх и Чука. Отделно от това при Царица, Плочо, Бубреджик, Кървав камък, Цветков и Панчин гроб и други.

Първа световна война (1915 – 1918)

редактиране

През 1915 година България влиза във войната и полка влиза в състава на 2-ра бригада от 5 пехотна дунавска дивизия.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 65
Чиновници: 5
Подофицери и войници: 5298
Коне: 610
Волове: 138
Обикновени коли: 159
Товарни: 255
Специални: 4
Пушки и карабини: 4474
Картечници: 4

През 1915 година полкът се сражава между селата Думоровци, Ново село, Рогочица, Дреновец, Раяновци, Божевци, Ново бърдо, Бостан. На следващата година Осемнадесети пехотен етърски полк води битка при кота 321, южно от село Горничет, а от 1917 година се сражава с френски войски. През последната година на войната води ариергардни боеве в района на Демир Капия, Оризари и Дренов чифлик. През войната изпраща кадри за 5 етапен, 5 опълченски и 50 пехотен полк. На 2 април 1917 от части на полка се формира 83-ти пехотен полк.

Между двете световни войни

редактиране

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 18 пехотна етърска дружина от състава на Пети пехотен дунавски полк. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 18 пехотна етърска дружина и 18 жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [1]

Втора световна война (1941 – 1945)

редактиране

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941, 1944 – 1944). Заедно с 5 ловна и 5 жандармерийска дружина участва в борбата против партизаните. Включен е въстава на 3-та пехотна балканска дивизия. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 5 пехотна дунавска дивизия. Към полка се числят Търновската и Габровската гвардейска дружина.[1] Сражава при Буковик, Калиманското плато, Кочани и хребета Карагутица[4].

По времето когато полкът е на фронта или на Прикриващия фронт в мирновременния му гарнизон се формира 18 допълваща дружина.[1]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 18-и пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк на 18-и пехотен етърски полк.[5]

Наименования

редактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осемнадесети пеши етърски полк (1 април 1889 – 1 януари 1892)
  • Осемнадесети пехотен етърски полк (1 януари 1892 – 22 септември 1908)
  • Осемнадесети пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк (22 септември 1908 – 1 декември 1920)
  • Осемнадесета пехотна етърска дружина (1 декември 1920 – февруари 1928)
  • Осемнадесети пехотен етърски полк (февруари 1928 – 19 ноември 1932)
  • Осемнадесети пехотен етърски на Н.В.Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 5 март 1946)
  • Осемнадесети пехотен етърски полк (от 5 март 1946 г.)

Командири

редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор Димитър Недялкович 19 януари 1889 – 15 май 1889 (временен)
2. Майор Васил Черепов 15 май 1889 – 6 март 1890
3. Майор Георги Абаджиев 6 март 1890 – 15 ноември 1894
4. Подполковник Стоян Георгиев 15 ноември 1894 – 5 март 1898
5. Подполковник Ганю Атанасов 5 март 1898 – 13 март 1900
6. Подполковник Михаил Петров 12 март 1900 – 25 януари 1903
7. Подполковник Ваклин Церковски 25 януари 1903 – 21 май 1905
8. Полковник Никола Иванов 8 юни 1905 – 19 септември 1912
9. Подполковник Константин Антонов 9 септември 1912 – 10 октомври 1912
10. Подполковник Иван Бончев 24 октомври 1912 – 5 октомври 1913
11. Полковник Стефан Панайотов 10 октомври 1913 – 1 септември 1915
12. Подполковник Стефан Вълчев 1 септември 1915 – 24 ноември 1915
13. Подполковник Иван Петров 25 ноември 1915 – 18 март 1916
14. Подполковник Георги Долапчиев 19 март 1916 – 7 юни 1917
15. Подполковник Иван Ковачев 18 юни 1917 – 17 юли 1919
16. Подполковник Георги Илчев до 6 декември 1919 (временен)
17. Полковник Петър Цанев 6 декември 1919 – 17 декември 1920
18. Полковник Георги Илчев 17 декември 1920 – 12 август 1922
19. Подполковник Тодор Ненов 16 ноември 1922 – 8 март 1923
20. Подполковник Цоко Коев 18 май 1923 – 20 август 1923
21. Подполковник Никола Недев 25 август 1923 – 13 септември 1924
22. Подполковник Рашко Атанасов 13 септември 1924 – 15 октомври 1927
23. Подполковник Борис Бръняков 17 октомври 1927 – 1 юни 1928
24. Подполковник Димитър Настев 1 юни 1928 – 1 август 1931
25. Подполковник Боби Пашев 1 август 1931 – 26 август 1931 (временен)
26. Полковник Георги Стоилков 26 август 1931 – 27 май 1932
27. Полковник Тодор Радев 13 юни 1932 – 26 май 1934
28. Подполковник Сава Векилов 13 юни 1934 – 1 май 1935
29. Подполковник Лука Бозов 1 май 1935 – 5 декември 1935
30. Полковник Сава Бакърджиев 5 декември 1935 – 21 септември 1939
31. Полковник Димитър Янчев 21 септември 1939 – 26 октомври 1940
32. Подполковник Богдан Велизаров 26 октомври 1940 – 9 септември 1944
33. Подполковник Тихомир Мустаков 10 септември 1944 – 3 ноември 1944
34. Подполковник Христо Христов от 3 ноември 1944
Подполковник Борис Кокалов от 1945
Полковник Иван Врачев 21 октомври 1948 – декември 1948

Източници

редактиране