Оскар Нимайер
Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес (на португалски: Oscar Ribeiro de Almeida Niemeyer Soares) е бразилски архитект, един от най-известните и влиятелни в света.
| Оскар Нимайер Oscar Niemeyer | |
| бразилски архитект | |
 1968 г. | |
| Роден | Оскар Рибейро де Алмейда Нимайер Соарес
15 декември 1907 г.
|
|---|---|
| Починал | 5 декември 2012 г.
|
| Погребан | Рио де Жанейро, Бразилия |
| Религия | атеизъм |
| Националност |  Бразилия |
| Работил | архитект |
| Награди | Орден „Дружба“ Прицкер (1988) Ленинска награда за мир (1963) кавалер на Почетния легион Орден за изкуство и литература |
| Семейство | |
| Съпруга | Анита Балдо Вера Лусия Кабрейра |
| Деца | Анна Мария |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.niemeyer.org.br |
| Оскар Нимайер в Общомедия | |
Произход
редактиранеНимайер е едно от шестте деца на католическа фамилия от Рио де Жанейро. Баща му работи като словослагател и има графично бюро, а дядо му е съдия в бразилския върховен съд. По-късно Нимайер приема немската фамилия на предците си. Баба му и дядо му по майчина линия са членове на Бразилската комунистическа партия. В продължение на 45 години Оскар Нимайер е член на Комунистическата партия и въпреки че сам я напуска, казва през 2008 г. "Комунистите са единствените, които искат да създадат един по-добър свят" [1] Приятел е на бил Фидел Кастро. Носител на Ленинска награда за мир (1963).[2]
Живот и творчество
редактиранеПрез 1934 г. завършва Националното училище за изящни изкуства в Рио де Жанейро.
Новата столица на Бразилия
редактиранеОт 1957 г. се започва строителството на новата бъдеща столица на Бразилия-град Бразилия, която се започва по инициатива и с поканата на новоизбрания тогава президент на Бразилия Жуселину Кубичек. Генералния план е на Лусиу Коща, а Нимайер извършва проектирането на голяма част от знаковите сгради на столицата. По негови проекти са построени президентския дворец "Алворада", Паласт хотел, Дворец на правителството, Дворец на Върховния съд, Дворец на Националния конгрес, сградите на министерствата, Катедралата, театър, Ресторант "Национал", болница, дворец на правосъдието, министерство на отбраната, резиденция на вицепрезидента.[3]
1964—1985: Военна диктатура и емиграция
редактиранеСлед военния преврат в Бразилия Нимайер живие основно във Франция, като прави кратки визити в Бразилия. Известно време прекарва и в Куба и СССР. През този период проектира и строи редица обществени сгради в Гана, Ливан, Италия, Алжир, Португалия, Франция (щаб-квартирата на Френската комунистическа партия, Сградата на управлението на фирма „Рено“ и други). През 1978 г. възглавява обществената организация "Център-Демократична Бразилия" (CEBRADE), която обединява опозиционните на военния режим интелигенция, профсъюзни и политически дейци.
1985-2012: Късни години
редактиранеВоенната диктатура в Бразилия свършва през 1985 г и Ниммайер се връща в родината си. От 1992 г. до 1996 г е председател на Бразилската комунистическа партия, като възглавява първо нейното ортодоксално марксиско крило и след това като не се съгласява с преименуването в Социалистическа народна партия на Бразилия успява да се пребори за повторна регистрация на партията и тогава я напуска. През 1996 г. на 89 годишна възраст Нимайер построява Музея на съвременото изкуство в Нитерой.
Почетен доктор на Университета на Бразилия (1989), на Университета на Сао Пауло (1995), на Федералния университет на Минас Жерайс (1995) и на Техническия университет на Лисабон (2009).
Носител на наградата „Прицкер“ (1988)[4], на Наградата на принца на Астурия (1989)[5] и на Praemium Imperiale (2004)[6].
Някои произведения
редактиране
Източници
редактиране- ↑ https://www.spiegel.de/politik/oscar-niemeyer-a-5832de43-0002-0001-0000-000063216735?context=issue
- ↑ Великият архитект Оскар Нимайер днес навършва 100 години, vesti.bg, 15.12.2007 г.
- ↑ ((en)) Niemeyer's Brasilia Photo Gallery: Year of Brazil at Queens College, CUNY Архив на оригинала от 2014-04-28 в Wayback Machine..
- ↑ ((en)) Pritzker Prize 1988.
- ↑ Premio Príncipe de Asturias de las Artes 1989.
- ↑ ((en)) Praemium Imperiale Laureates Architecture 2004: Oscar Niemeyer.
Външни препратки
редактиране- ((pt)) Музеят „Оскар Нимайер“ Архив на оригинала от 2019-11-06 в Wayback Machine.
- ((en)) Eduardo Graça, The Last of the Modernists (Интервю с Нимайер), сп. „Метрополис“, юни 2006
- арх. Лило Попов, „Оскар Нимайер, патриарх на Модернизма“, в. „Култура“, бр. 29 (2468), 27 юли 2007
- ((en)) Tribute to Oscar Niemeyer by Sancar Seckiner (видео)