Ослово или Ослой (на гръцки: Παναγίτσα, Панагица, до 1926 година Όσλοβο, Ослово[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

Ослово
Παναγίτσα
— село —
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Експонати от Етнографския музей в Ослово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Воден
Географска област Нидже
Надм. височина 651 m
Население 682 души (2011 г.)

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 20 километра западно от град Воден (Едеса) и на около 60 километра източно от Лерин (Флорина) в планината Нидже (Ворас), северно от Островското езеро.

ИсторияРедактиране

Праистория и античностРедактиране

Западно от Ослово в посока към Жерви е разкрито Ословското праисторическо селище, обитавано от бронзовата до елинистическата епоха.[2]

В Османската империяРедактиране

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ослово като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ослой (Osloy) е посочено като село с 55 домакинства и 96 жители българи и 115 помаци.[4]

В началото на XX век Ослово е село във Воденска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ослой (Ослави) живеят 50 българи християни и 1100 турци.[5] Цялото християнско население е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ослово (Oslovo) има 16 българи екзархисти.[6]

В ГърцияРедактиране

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ослово има 350 къщи турци.[7] Българското му население се изселва и на негово място в 1922 година са настанени понтийски гърци бежанци от Турция. Понтийците носят със себе си иконите и църковната утвар от XV–XVI век, които днес са в църквата „Успение Богородично“.[8]

В 1928 година селото е представено като чисто бежанско със 180 бежански семейства и 761 души бежанци.[9] В 1926 година селото е прекръстено на Панагица. В селото има етнографски музей.

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 730 682

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/58164/3457/18-12-1997 - ΦΕΚ 1223/Β/31-12-1997. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 5 май 2018.
  3. Григоровичъ, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  8. Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία[неработеща препратка]
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012