Осман Али бей вила
Осман Али бей вила (на гръцки: Βίλλα Οσμάν Αλή Μπέη) е историческа постройка в град Солун, Гърция. Намира се в солунския квартал Пиргите, на булевард „Василиса Олга“ № 36. Днес в сградата се помещава Солунският център за византийски изследвания.[1][2][3]
| Осман Али бей вила Βίλλα Οσμάν Αλή Μπέη | |
 Общ изглед | |
 Местоположение | |
| Вид | къща |
|---|---|
| Местоположение | Солун, Гърция |
| Архитект | Фредерик Шарно |
| Стил | еклектичен |
| Изграждане | 1898 година |
| Височина | 15 метра |
| Статут | паметник на културата |
| Осман Али бей вила в Общомедия | |
История
редактиране
Вилата е построена в 1898 година като резиденция на Осман бей,[4][2] потомък на Евренос бей, един от основните османски пълководци при завоеванието на Балканите в XIV - XV век. Поради българската и гръцката революционна активност в Македония в началото на XX век, Осман бей решава да се изсели от Солун и установи в Цариград.[5] Архитект на сградата е Фредерик Шарно.[3]
В ноември 1904 година обявата за продажба на сградата е забелязана от българския търговски агент в Солун Атанас Шопов,[5] който смята, че седалището на българското търговско агентство е несигурно - то е разположено заедно с френското консулство в къщата на Димостен Ангелаки на булевард „Хамидие“ (днес „Етники Амина“) № 6.[6] Шопов започва преговори с българското правителство за закупуване на вилата.[7] Продажбата е финализирана на 26 март 1905 година, но поради особеностите на османското законодателство, вилата формално е купена от името на Хенри Бекър, виден английски търговец. По време на сделката вилата служи за резиденция на австро-унгарския консул в Солун. След като българското правителство купува вилата, австро-унгарското консулство продължава да се помещава в нея до края на 1908 година, плащайки наем на българското агентство. Българското агентство (по-късно консулство) използва голяма част от наема за подобряване на състоянието на вилата.[8] В 1908 година, след смъртта на Хенри Бекър, сградата е прехвърлена на името на Атанас Шопов, след повдигнати аргументи в полза на прехвърлянето на сградата на българското консулство на името на българин.[9] Във вилата отсяда цар Фердинанд по време на посещението му в Солун в 1912 година.[10]
След Междусъюзническата война в 1913 година, вилата е конфискувана от гръцката полция на 26 юли 1913 година и превърната в болница, а архивите, мебелите и ценностите на българското консулство са откраднати. В януари 1914 година сградата е прехвърлена на руското генерално консулство.[10] Българското генерално консулство официално отваря отново врати в Осман Али бей вила на 16 август 1915 година, но за кратко. По време на Първата световна война френски военни части окупират българското генерално консулство, конфискуват цялата собственост, а тогавашният консул Тодор Недков губи цялата си собственост. Френският генерал Морис Сарай след това се настанява във вилата и я превръща в своя резиденция. В 20-те години на XX век българското правитеслтво отправя много молби към Гърция за възстановяване или обезщетения за тези загуби, но напразно.[11] След Първата световна война България прави редица опити да отвори отново консулство в Солун, но безуспешно. Безплодни са и опитите на българското правителство да си върне Осман Али бей вила. Първоначално Гърция отказва, на базата на факта, че сградата е купена от частно лице (Атанас Шопов), но след като наследниците му потвърждават, че Шопов е купил вилата със средства от българското правителство и от негово име, Гърция отново не се съгласява да върне имота.[12]
В ранните 20 години на XX век Осман Али бей вила е превърната в сиропиталище „Мелиса“ за сираците от Кавказ и децата от сиропиталищата от Смирна, които са принудени да избягат от Мала Азия след поражението на гръцката войска по време на Гръцко-турската война.[12]
По време на Втората световна война сградата е предадена на Солунския български клуб от окупационната германска администрация. Във вилата отваря врати българско начално училище в 1942 година. Училището работи до 1945 година, когато след края на войната сградата е отново конфискувана от Гърция и там се завръща сиропиталище „Мелиса“.[13]
В 1977 година сградата е обявена за паметник на културата. Солунското земетресение от 1978 година нанася големи щети на сградата и[3] сиропиталището се измества в Панорама, но запазва офис във вилата. След като и този офис се изнася, вилата е продадена на държавата, но остава неизползвана и е окупирана от анархисти, които ѝ нанасят тежки щети. Цялата дървения например е изгорена. В 1988 година вилата е реставрирана и в нея е настанен Солунският център за византийски изследвания.[14][2]
Архитектура
редактиранеСградата е в еклектичен стил. Представлява солидна двуетажна каменна сграда с 22 стаи, покрита с марсилски керемиди, внушително мраморно стълбище и градина от двете страни. Украсена е със симетрични скулптури. Размерите на сградата са 25 метра дължина, 15 метра височина и 21 метра ширина. Състои се от приземно ниво, два етажа и таванско помещение, свързани с дървено стълбище.[4] Фасадите са идеално симетрични по отношение на вертикалната си ос, а стълбите са внушителни и при двата входа. Има много релефни декоративни елементи, като фронтоните във всеки прозорец, декоративните ключове над отворите, стълбовете, стълбовете, украсените мраморни стълбове, които поддържат балкона. Първият и вторият етаж са с различна външна декорация. На балконите от южната страна има таванни рисунки. Таваните отвътре също са украсени със стенописи.[3]
Бележки
редактиране- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 241.
- ↑ а б в Καζαντζίδου, Νένα. Ο Χάρτης της πόλης: Ορφανοτροφείο Μέλισσα // Parallaxi Magazine, 15 юни 2012. Посетен на 20 септември 2016.
- ↑ а б в г Πρωην Ορφανοτροφειο Μελισσα // Thessarchitecture. Посетен на 28 декември 2020 г.
- ↑ а б Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 230.
- ↑ а б Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 232.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 233 - 234.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 235 - 236.
- ↑ а б Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 236.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 237.
- ↑ а б Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 238.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 239.
- ↑ Konstantinova, Yura. The Un/Believable Story of a Salonica Building // Études balkaniques LI (1). 2015. с. 241.