Осма пехотна тунджанска дивизия

Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.

Осма пехотна тунджанска дивизия
Информация
Активна1903 – 1950
ДържаваБългария
Гарнизон/щабСтара Загора
Командири
Изтъкнати
командири
ген. Никола Жеков

Формиране редактиране

Осма пехотна тунджанска дивизия е формирана с Указ № 83 от 30 декември 1903 г. със седалище в Стара Загора. В състав две пеши бригади, 1-ва бригада (10-и Родопски и 30-и Шейновски пехотни полкове) и 2-ра бригада (12-и Балкански и 23-ти Шипченски пехотни полкове).[1]През 1905 г. за бригаден командир е назначен полковник Ангел Панев.

Балканска война (1912 – 1913) редактиране

В навечерието на Балканската война в състава на дивизията са вече три пехотни бригади:1-ва, 2-ра и 3-та (51-ви и 52-ри пехотни полкове), както и 8-и скорострелен и 8-и нескорострелен артилерийски полкове.

По време на Балканската война дивизията се командва от генерал-майор Димитър Кирков. Взема участие в боевете за овладяване на височината Курт-Кале на 5 октомври 1912 г., а при обсадата на Одрин два от полковете на дивизията 12 Балкански и 30 Шейновски полкове заемат Южния сектор. 10-и Родопски и 23-ти Шипченски полк участват в атаката на крепостта на източния сектор.

Първа световна война (1915 – 1918) редактиране

В началото на Първата световна война (1915 – 1918) дивизията влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[2]

Командване и състав редактиране

Щаб на дивизията

Първа бригада

Втора бригада

Трета бригада

Осма артилерийска бригада

През юли 1919 година Осма дивизия е разформирована.[3]

Втора световна война (1941 – 1945) редактиране

През Втората световна война (1941 – 1945) дивизията първоначално е на прикриващия фронт, а в началото на декември 1944 година е изпратена на фронта, влиза в състава на 1-ва армия и има следното командване и състав:[4]

Командване и състав редактиране

Щаб на дивизията

След Втората световна война редактиране

Дивизията е демобилизирана след края на войната. През 1946 г. 23-ти пехотен шипченски полк е разформирован. С указ №19 от юни 1947 г. дивизията е разформирована. Отново е формирана през декември 1947 г. с указ №25. В същото време и 23-ти пехотен шипченски полк също е възстановен. От 30 септември 1948 г. дивизията се премества на гарнизон в Хасково. На 8 юни 1950 г. е преименувана на 8-а стрелкова дивизия. По това време в нея се включват 12-и стрелкови полк, 23-и стрелкови полк, 30-и стрелкови полк и 8-и дивизионен артилерийски полк. На 22 ноември 1950 г. със заповед № 527 на министъра на отбраната е преименувана на втора стрелкова дивизия „Георги Димитров“. Нейните полкове също са преименувани както следва: 12-и стрелкови полк на 22-ри стрелкови полк с гарнизон в Харманли, 23-ти стрелкови полк в 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 30-и стрелкови полк на 49-и стрелкови полк с гарнизон в Марица, 8-и дивизионен артилерийски полк на 25-и оръдеен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали. През 1956 г. е включена в състава на обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Със заповед № 00250 от 7 август 1958 г. управлението на втора стрелкова дивизия е преименувано на управление на 17-а стрелкова дивизия. По това време в състава ѝ влизат 31-ви стрелкови полк с гарнизон в Хасково, 34-ти стрелкови полк с гарнизон в Момчилград, 78-и стрелкови полк с гарнизон в Крумовград, 66-и танко-самоходен полк с гарнизон в Хасково, 25-и артилерийски полк с гарнизон в Хасково, 87-и артилерийски полк с гарнизон в Кърджали, 77-и зенитен артилерийски полк с гарнизон в Кърджали и дивизионни части с номера на дивизията. От март 1960 г. е преименувана на Седемнадесета мотострелкова дивизия.[5]

Наименования редактиране

През годините дивизията носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осма пехотна тунджанска дивизия (1904 – 1921)
  • Осми пехотен беломорски полк (1921 – 1928)
  • Осми пехотен тунджански полк (1928 – 1938)
  • Осма пехотна тунджанска дивизия (1938 – юни 1947)
  • Осма пехотна тунджанска дивизия (декември 1947 – 8 юни 1950)
  • Осма стрелкова дивизия (8 юни – 22 ноември 1950)
  • Осма стрелкова дивизия „Георги Димитров“ (22 ноември 1950 – 7 август 1958)
  • Седемнадесета стрелкова дивизия (7 август 1958 – март 1960)
  • Седемнадесета мотострелкова дивизия (март 1960 – 1 януари 1996)
  • Седемнадесета механизирана бригада (1 януари 1996 – 2003)
  • Седемнадесета база за съхраняване на въоръжение и техника (2003 – 2006)

Началници редактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Иван Сарафов 1903 – 1908
2. Генерал-майор Вълко Велчев 1908 – 18 януари 1912
3. Полковник Димитър Кирков 18 януари 1912[6] – 1915
4. Полковник Никола Жеков 1915
5. Генерал-майор Тодор Митов 1915 – 1916
6. Полковник Георги Бошнаков 1916 – 1917
7. Генерал-майор Стефан Богданов януари 1917 – 1919
8. Генерал-майор Лазар Козаров 1919 – 1920
9. Полковник Владимир Стоянов 1920 – 1921
10. Полковник Минчо Банковски 1922 – 1922
11. Полковник Танко Витанов 1922 – 1923
12. Полковник Стоян Гашаров 1923 – 1925
13. Полковник Георги Сапов 1925 – 1926
14. Полковник Анастас Ватев 1926 – 1932
15. Полковник Никола Стайчев 1932 – 1934
16. Полковник Никола Недев 1934 – 1935
17. Полковник Георги Тановски октомври 1935 – 1936
18. Полковник Христо Петков 1936
19. Полковник Никола Хаджипетков април 1936
20. Полковник Асен Даскалов 1936 – 1941
21. Полковник Асен Сираков 1941 – 14 май 1944
22. Полковник Димитър Владков 14 май 1944 – 10 юни 1944[7]
23. Генерал-майор Никола Грозданов 10 юни 1944 – 24 ноември 1944
24. Полковник Борис Харизанов 28 ноември 1944 – 17 януари 1946
25. Генерал-майор Стефан Таралежков 1946 – 1947
26. Генерал-майор Щерю Атанасов 1947 – 1950

Бележки редактиране

  1. Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 190
  2. Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 889 – 890
  3. Българската армия 1877 – 1919, София 1988, с. 307
  4. Ташев, 268 – 269
  5. Цветков, К. и колектив. Алманах на Сухопътните войски на България. Книга Четвърта. Асоциация на Сухопътните войски на България. Национален военноисторически музей, Фондация „Българско военно историческо наследство“, 2018, 138
  6. На 18 януари 1912 г. е назначен за и. д. началник на дивизията
  7. Динев, Ангел, Генерал-майор Никола Грозданов – последният войн на царя и отечеството в Стара Загора, Изд. Иван Сапунджиев-ЕООД, 2014, с. 12

Източници редактиране

  • История на 8-а дивизия
  • Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница