Десети артилерийски полк
Десети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1912 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945)
| Десети артилерийски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 4 октомври 1912 – 1960 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон | Враца |
Формиране редактиране
Историята на полка започва на 4 октомври 1912 година, когато във Враца от 2-ри нескорострелен артилерийски полк се формира Десети артилерийски полк. [1]
Балкански войни (1912 – 1913) редактиране
Полкът участва в Балканската война (1912 – 1913) в състава на 10-а сборна дивизия и се състои от 9 батареи. В него служат 36 офицери, 1 чиновник и 1670 подофицери и войници. Разполага с 272 яздитни коне и 977 впрегатни коне и мулета.[2] Взема участие и в Междусъюзническата война (1913). През 1913 г. полкът е демобилизиран.[3]
Първа световна война (1915 – 1918) редактиране
През Първата световна война (1915 – 1918) 10-и артилерийски полк е отново мобилизиран (септември 1915) и влиза в състава на 10-а артилерийска бригада от 10-а беломорска дивизия.[3]
В началото на българското участие във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери и лекари: 5 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1279 |
Коне: 1119 | Пушки и карабини: 60 Оръдия: 24 |
Между двете световни войни редактиране
През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор е реорганизиран в 10-о артилерийско отделение, а по-късно същата година е преименуван на 8-о артилерийско отделение. През 1928 година отделението е реорганизирано в 8-ри дивизионен артилерийски полк, но до 1938 година носи явното си наименование като отделение.
Втора световна война (1941 – 1945) редактиране
Взема участие във втората фаза на заключителния етап на Втората световна война (1941 – 1945) в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия.
Наименования редактиране
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Десети артилерийски полк (4 октомври 1912 – 1920)
- Десето артилерийско отделение (1920)
- Осмо артилерийско отделение (1920 – 1928)
- Осми дивизионен артилерийски полк (1928 – 1950)
- Втори дивизионен оръдеен артилерийски полк (1950)
- Двадесет и пети дивизионен оръдеен артилерийски полк (1950 – 1958)
- Двадесет и пети артилерийски полк (1958 – 1960)
Командири редактиране
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Христо Вълчев | Балканска война |
| Полковник | Йеротей Сирманов | към 1914 – 1915 | |
| Подполковник | Константин Христов | ||
| Полковник | Асен Стефанов | от 14 септември 1944 | |
| Майор | Петко Николов | 2 юли 1948 – 24 април 1950 (до 1 април 1949, Временно изпълняващ длъжността) |
Бележки редактиране
- ↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 189
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I, стр. 518
- ↑ а б в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници редактиране
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том I – Подготовка на войната“, София, 1937, Държавна печатница
