Осми македоно-одрински конгрес
Осмият конгрес на Македоно-одринската организация заседава в София, България от 4 до 7 април 1901 година.
| Осми македоно-одрински конгрес | |
| — конгрес — | |
| Място | София, България |
|---|---|
| Дата | 4 – 7 април 1901 г. |
Предистория редактиране
За да предотврати очертаващата се атака от страна на българското правителство срещу МОО през ноември 1900 година ръководството ѝ, начело с Борис Сарафов решава да замине за Македония и Одринско и да отстъпи управлението на други дейци, като за председателското място на Върховния комитет Сарафов посочва кандидатурата на Иван Цончев. На среща между Цончев и Върховния комитет в София е уговорено това да стане на извънреден конгрес на организацията. Изненадващо обаче, под въздействието на Симеон Радев, Сарафов се отмята от уговорката и между него и Цончев се стига до скандал и разрив. Цончев се уволнява от армията и задно с привържениците си започва агитация в страната, за да повлияе на избора на делегати за насрочения за 4 април конгрес. През нощта на 23 срещу 24 март изненадващо столичната полиция арестува Сарафов и другите членове на Върховния комитет. Така конгресът започва работа в изключително напрегната обстановка.[1]
Делегати редактиране
На конгреса, заседаващ в салона на братя Прошек, присъстват 123 делегати,[2] разделени на три групировки – цончевисти, сарафисти и привърженици на ВМОРО.
От общо 134 делегати отсъстват 6, между които и починалият в София балбунарски делегат д-р Кушев. Останалите избират за председател на конгреса Стоян Михайловски (80 гласа), за подпредседатели Димитър Владов (91) и Никола Габровски (52), а за секретари Лазар Вишин (50), Димитър Евстатиев (39), Върбан Хаджигенчев (40) и Иван Йосифчев (44).
Касиран е изборът на Георги Господинов от Крушовенското дружество, тъй като се доказва, че такова не съществува. Председателстващият Георги Минков прочита отчета и се избира комисия по проверка на сметките в състав Шумков, Кепов, Негенцов, Лучев и Кърбларов.
Разисквания редактиране
Основният въпрос който разделя делегатите е революция или еволюция, като революционната стратегия е защитавана от малцинството привърженици на стария комитет и от Цончев, а еволюционизмът е защитаван от разнообразни групи като старите дейци Андрей Ляпчев и Димитър Ризов, социалистите Никола Габровски и Владимир Димитров, интелектуалци като Антон Страшимиров и Стоян Михайловски и дейците на ВМОРО Гоце Делчев и Михаил Герджиков. Така например Ризов изтъква, че трябва да се избягва предварителното вдигане на въстание и за това е порицан от Цончев, а Габровски изтъква, че ВМОРО трябва да подготви въстанието, а ВМОК да я подпомогне материално и морално.[2]
Разискванията протичат в конструктивен дух, като няма лични обиди и скандали. Макар почти всички делегати да критикуват стария състав на комитета, по предложение на Михайловски е избрана тричленна делегация в състав Стоян Михайловски, Димитър Владов и Иван Цончев, която посещава Борис Сарафов и другарите му в затвора, и им изказва благодарност за дейността им в комитета.[8]
Решения редактиране
На конгреса се избира нов състав на ВМОК. Предложени са 13 кандидатури, от които първите шестима формират новия ВМОК. Гласуват 122 делегати. Получените гласове са:
|
Избрани
|
Неизбрани
|
Михайловски става председател, Димитров – подпредседател, Кепов секретар, а Владов, Минков и Петров – членове съветници на Комитета.[9] Михайловски и Владов са привърженици на крилото на Цончев, Кепов и Димитров на ВМОРО, а Минков и Петров са сарафисти.[10]
За редактор на вестник „Реформи“ е избран Никола Харлаков.
Бележки редактиране
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 82-84.
- ↑ а б Пандев, Константин. Национално-освободително движение в Македония и Тракия 1893-1093, София, 1979.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
- ↑ Задраскан в протокола.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 32.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 84-86.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 86.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 154.