Основаване на ВМОРО

Основаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация става на 23 октомври (стар стил, 4 ноември нов стил) 1893 година в Солун. Нейни основатели са шестима македонски българи: Дамян Груев от с. Смилево, който тогава е коректор в печатницата на Коне Самарджиев; д-р Христо Татарчев от Ресен, който е лекар в българската мъжка гимназия в Солун; Петър Попарсов от с. Богомила, който е учител в българската мъжка гимназия в града; Христо Батанджиев от с. Гюмендже, който е секретар на Българската митрополия в Солун; Антон Димитров от с. Айватово, който както и Попарсов е учител в българската мъжка гимназия и Иван Хаджиниколов от Кукуш, който е книжар в града, и в чиято квартира става основаването. Организацията е продължител на БРЦК и на делото на Христо Ботев, Васил Левски, Георги Раковски.

Предистория

След подписването на Берлинския договор на 13 юли 1878 година, населението в Македония и Одринско остава под османско владичество, извън пределите на новосъздадената българска държава, както е предвидено в прелиминарния Санстефански мирен договор от 3 март същата година. В пределите на Османската империя с Берлинския договор е създадена автономната провинция Източна Румелия, а с член 23 от договора е предвидена автономия и за други части на Европейска Турция. Още тогава били направени опити за създаване на трайна революционна структура – комитетите „Единство“, но те били неуспешни. Основаването в Пловдив на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) през 1885 година имало за първоначална цел извоюването на автономия на Македония (Западна Румелия). В действителност обаче била постигната по-лесната цел – съединението на Източна Румелия с Княжество България. Впоследствие започнали да възникват и други революционни групи и кръжоци, които да подготвят революционното движение в Македония и Одринско. Такъв опит за създаване на революционна организация за освобождение на Македония и Одринско бил направен в Пловдив през 1889 – 1890 година от Пере Тошев и Андрей Ляпчев, бивши членове на БТЦРК. Междувременно сред учениците на Солунската българска мъжка гимназия действал Таен революционен кръжок, ръководен от Гоце Делчев. През 1891 година Дамян Груев и Петър Попарсов, по онова време студенти в Софийския университет, се заемат да организират част от състудентите си. Те създават в София тайно младежко дружество, наречено „Дружба“.

Целта на дружеството според Попарсов била:

„

...Да вербува съмишленици, които да заминат в Македония и там, на място, както някога Васил Левски и другарите му, да подготвят почва за революционното движение съобразно с местните условия...^[1]

“

На следващата година, след завършване на образованието си, те се прибират в Македония, където стават екзархийски учители. Дейност, подобна на тяхната, развива в Солун Иван Хаджиниколов, който е български книжар там. През 1892 г. той се среща в София с Гоце Делчев, който вече е юнкер във военното училище, и с Коста Шахов, като съгласуват намеренията си за организиране на въоръжена борба. След завръщането си в Солун Хаджиниколов започва да търси хора за осъществяване на този проект.

Създаване

Така на 23 октомври 1893 година в Солун шестима български интелектуалци създават революционен комитет. На тази първа среща, която изиграва ролята на учредителен конгрес, в квартирата на Батанджиев се събират доктор Христо Татарчев, Дамян Груев, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Христо Батанджиев и Антон Димитров. Според Дамян Груев:

„

„Мислехме да създадем организация по подобие на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Ботев, Левски, Бенковски и др.“

“

Задачата им е да подготви и сплоти българското население в Македония и Одринска Тракия и да даде организиран отпор на сръбската пропаганда. Първоначалната цел е да се извоюва автономия на Македония и Одринско (както е определено в чл. 23 на Берлинския договор) и евентуално след това да се пристъпи към обединение със свободните български земи. Според Хр. Татарчев:

„

„Не можехме да възприемем гледището „прямо присъединение на Македония с България, защото виждахме, че туй ще срещне големи мъчности поради противодействието на великите сили и аспирациите на съседните малки държави и на Турция“.

“

Дамян Груев определя целта на Организацията по-късно по следния начин:

„

„Ние сме българи и всякога ще работим за обединението на българщината. А всички други формули са етап за постигането на тази цел“.

“

Наскоро след това са проведени още две срещи. Срещите се провеждат без да се водят протоколи и без да се избира първоначално ръководство. Според Попарсов групата била наречена формално „Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени от Берлинския договор“.^[2] На ново събрание на същата група, проведено пак в Солун в началото на 1894 година, присъстващите вече имали под ръка екземпляр от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, в който били публикувани Уставът и Наредбата на Българския революционен централен комитет. Те я взимат като образец за първия устав на организацията. Изработването му е възложено на Попарсов. Формирано е ръководно тяло на организацията – Централен комитет. Неговият състав е: д-р Христо Татарчев – председател; Дамян Груев – секретар; Иван Хаджиниколов – подпредседател; Антон Димитров – касиер; Петър Попарсов и Христо Батанджиев – съветници. Някои историци допускат, че тогава организацията е наименована официално Български македонско-одрински революционни комитети.

Консолидиране

Консолидирането на организацията станало на Ресенския конгрес през лятото на 1894 г. Одобрен е изготвеният устав. Започва издаването на революционните вестници „На оръжие“ и „Бунтовник“ и се изготвя Правилник на българските македоно-одрински революционни комитети. Началните стъпки на организацията са много предпазливи. В конспирацията се посвещават само ограничен кръг от хора – предимно първенците по градовете и селата, учителите, свещениците и т.н.

Външни препратки

"Начало на революционната организация в Македония" - спомени на Иван Хаджиниколов, "Алманах "Македония"; Album-Almanach "Macedoine"; София, 1931 година
"Спомени" - спомени на Иван Хаджиниколов, "Илюстрация Илинден", София, 1935-1937 година
"Спомени (машинопис)" - спомени на Андон Димитров, София, 1936 година
"Спомени" - спомени на Андон Димитров, "Борбите в Македония и Одринско (1878-1912)", София, 1982 година
"Спомени" - спомени на Дамян Груев, Борис Сарафов и Иван Гарванов, "Материяли за историята на македонското освободително движение", София, 1927 година
"Произход на революционното движение в Македония" - статия на Петър Попарсов, "Бюлетин №8 на временното представителство на обединената бивша вътрешна македонска революционна организация", София, 19 юли 1919 година
"Първият централен комитет на ВМРО" - спомени на Христо Татарчев, "Материяли за историята на македонското освободително движение", София, 1928 година
"ВМРО като митологична и реална същност" - спомени на Христо Татарчев, Торино, 1936 година
"Как бе създадена ВМРО" - спомени на прилепския деец Тодор Станков