Острово (дем Воден)

селище в Гърция
Вижте пояснителната страница за други значения на Острово.

О̀строво (на гръцки: Άρνισσα, Арниса, до 1926 година Όστροβο, Острово, катаревуса: Όστροβον, Островон[1]) е градче в Егейска Македония, Гърция, дем Воден (Едеса), административна област Централна Македония.[2]

Острово
Άρνισσα
— град —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областОстровска котловина
Надм. височина580 m
Население1411 души (2011 г.)
Пощенски код580 02
Телефонен код2381
Острово в Общомедия

География редактиране

Градчето е разположено на 580 m надморска височина на североизточния бряг на Островското езеро на 25 km западно от Воден.[3]

История редактиране

Античност и Средновековие редактиране

 
Развалините на Старо Острово и стърчащото минаре на Островската джамия на остров в езерото. Пощенска картичка от времето на Първата световна война
 
Острово, гравюра на Едуард Лиър, 1848 година
 
Острово, гравюра на Едуард Лиър, 1848 година

На североизток от Острово в античността е разположен град Целе, център на Еордея, а в римско време в близост е минавал пътят Виа Игнация.[4]

През 1019 година Острово е споменато като част от Мъгленската епархия на Охридската архиепископия.[5]

Има мнения, че Острово е столица на България от лятото на 1040 година до лятото на 1041 година и на острова Свети Пантелеймон в средата на езерото е бил разположен българският владетелски замък.[6] Там през 1041 година се разиграва Островската битка, в която българският цар Петър Делян е разбит от византийски и нормански войски.

В Османската империя редактиране

 
Острово с езерото в началото на XX век

След Османското нашествие селището е седалище на мюдурлук, а в Островска нахия влизат селата Друшка, Русилово, Ослой, Нисия, Патачино, Жерви, Чеган и Къндрево.[4] В него е имало карван сарай. Селището е смесено българо-турско, като островските турци са много стари жители на селото. Разселено е на две махали - християнска и мюсюлманска. В началото на XX век много от къщите са двукатни и трикатни, издигнати от емигранти в Америка, градчето има над 30 занаятчийски дюкяна и няколко ханчета механи.[7]

Църквата „Успение Богородично“ в Острово е от XVIII век, „Света Троица“ е от 1865 година, а джамията е отпреди 1591 година.[8]

В 1845 година руският славист Виктор Григорович минава през селото и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“:

Острово, забележително село, разположено край планинско езеро, населено наполовина от българи и наполовина от турци. То има една църква,[9] построена на мястото на стара, разрушена от турците. Прекарах тук нощта в схлупената къщурка на един честен и умен българин. Простата беседа с него изясни бита на това племе и ме запозна с езика му. Острово, по неговия разказ, е построено на мястото на древен град, който той нарече Кючук Стамбул (Малък Стамбул, дали не е Diocletianopolis?) и до сега принадлежи на към епархията на охридския митрополит.[10]

„...стигнахме въ стигнахме въ Острово, дѣто и обѣдвахме. Рибата и сладкото, приготвено отъ яйца, ни се усладихѫ много. Азъ попитахъ ханджията върху населението, а той ми отговори: imis ksevrome roméïka (ний знайме гръцки); но се пакъ да не каже направо, че сѫ българи, нито пъкъ че сѫ гърци. Селото има 100 български и 50 мухамедански кѫщи.“[11]

Около 1840 година имотите на селото са заграбени насилствено от Иляз паша и то е превърнато в чифлигарско. По-късно жителите успяват да се откупят.[12] Около 1850 година е построена нова българска църква „Света Троица“.[4]

Около 1858 – 1860 година водите на Островското езеро се надигат и прекъсват шийката на полуострова, на който се намирало село Старо Острово, а жителите му се разселват във Воден, Битоля и околните села.[13]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Острово (Ostrovo) е посочено като градче с 389 домакинства с 1400 жители българи и 450 помаци.[14]

 
Печат на Островското благотворително дружество „Надежда“ в Индианаполис, САЩ. Основана 1910 г.

През лятото на 1879 година селото е нападнато от разбойническа банда.[15]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Острово е населявано от 750 жители българи и 450 турци.[16]

В селото има комитет на ВМОРО, който в 1902 година е разкрит и ръководителите му са арестувани, но на път за Воден са освободени от четата на Аргир Манасиев и изпратени в Свободна България.[17] През Илинденско-Преображенско въстание от 1903 година 40 души от селото участват в четите на ВМОРО.[4]

В началото на ΧΧ век градчето е смесено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Острово има 768 българи екзархисти и 272 българи патриаршисти гъркомани и функционират българско, гръцко и сръбско училище.[18]

През 1912 година Острово има 233 къщи, разделени на българска и турска махала, с 1243 жители, от които 908 българи, 320 турци и 15 цигани.[4] При избухването на Балканската война 9 души от Острово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[19]

В Гърция редактиране

 
Печат на Островското благотворително братство „Борис Дрангов“ в София

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според Йован Хадживасилевич, посетил в 1916 година Острово, в селището има само една гръцка фамилия - Хаджигьореви и няколко къщи гъркомани, като най-виден от тях е Ставре Хаджихарис, кмет на Острово.[7]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Острово има 160 къщи славяни християни и 90 къщи турци.[20]

В 1924 година турските жители на Острово се изселват в Турция и на тяхно място са заселени 305 малоазиатски и понтийски гърци бежанци от Турция.[3] В 1926 година името на селото е сменено на Арниса.[3][21] В 1928 година Острово е представено като смесено местно-бежанско село с 80 бежански семейства и 357 жители бежанци.[22] В 1940 година от 1669 жители, две трети са местни и една трета са бежанци.[3]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация „Охрана“.[23]

Населението спада поради изселване в големите градски центрове. Основните продукти на населението са жито, бобови култури и грозде. Водите на езерото се използват за напояване на овощни площи както и с изкуствен канал се вливат в река Вода за напълване на Владовското езеро.[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Острово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Орман чифлик[24][25] Όρμάν Τσιφλίκ Дасос Арнисис Δάσος Αρνίσσης[26] местност на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[24][25]
Карали[24] Καραλή Мавро Рема Μαύρο Ρέμα[26] река на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево[24]
Сянга Аргач[24] или Сяга Гарджик[25] Σιάνγκα Άργατσι Корифи Анастасиас Κορυφή Αναστασίας[26] възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на З от Къдрево (834,3 m)[24]
Лаброви бачила[24] Μπάτσί Λάμπρου Тиркомеион Ламбру Τυροκομεϊον Λάμπρου[26] местност в Каракамен на ЮИ от Къдрево[24]
Кучански брест[24][25] Κουτσάν Σκιμπρές Фтелия Φτελιά[26] река на С от Къдрево, десен приток на Вода[24][25]
Прибрегна нива[24] или Присекта нива[25] Μπριμπέγνα Νιβα Псилома Ψήλωμα[26] възвишение в Каракамен на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево (560 m)[25]
Голема Кастрана[25] Μεγάλ Κάτρα Мегало Кастро Μεγάλο Κάστρο[26] възвишение на ЮЗ от Острово и на СЗ от Къдрево[25]
Клин[24] Κλίν Сфина Σφήνα[26] възвишение на ЮЗ от Острово (597 m)[24]
Кайнак[24] Καϊνάκ Терме Пиге Θερμαι Πηγαί[26] възвишение на ЮЗ от Острово[24] (618 m)[25]
Кория[24] Κουρί Дасаки Δασάκι[26] [24]
Либан Лучан[24] или Лусант[25] или Лупан[27] Λίμπαν Λουσάν Фламурия Лука Φλαμουριά Λουκά[26] връх на С от Острово и на СЗ от Русилово (653,4 m)[24]
Костумор[24] Κοστουμόρι Аксиотеато Άξιοθέατο[26] връх на И от Русилово и на СИ от Друшка (742 m)[24]
Каркамиш орех[27] или Какормиш орех[24] Κακορμις Ορέ Каридиес Καρυδιές[26] местност на С от Острово[24]
Кадол Караагач[24] Καντόλ Καραγάτς Дендро Δέντρο[26] възвишение на С от Острово (580 m)[24]
Муздра[24] Μουσδράς Неротопос Νερότοπος[26] местност на С от Острово[24]
Чичова воденица[24] Τσίτσοβο Ξοδενιτσα Милос Μύλος[26] местност на С от Острово и на Ю от Жерви[24]
Лаго[25] Λάγκο Лукос Λόγκος[26] местност на ЮЗ от Жерви[24]
Усте Ούστεν Стома Στόμα[26]
Димо нива[24] Ντιμα Νίβα Хорафи ту Диму Χωράφι τού Δήμου[26] местност на С от Жерви[24]
Цървената вода[24] Τσερβεντα Βοδα Кокинонеро Κοκκινόνερο[26] река на С от Жерви[24]
Кремено[24] Κρεμένο Гемнос Γκεμνός[26] местност на С от Жерви[24]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1498[3] 1276[3] 1289[3] 1669[3] 1730[3] 1827[3] 1396[3] 1464[3] 1530[3] 1550 1411

Името Острово носи улица в българската столица София (Карта).

Личности редактиране

 
Кара Ташо (вляво) и Григор Цоцев
 
Реклама на Лазо Г. Илков и Ставро Марков от Острово, емигранти в Синсинати, в Българо-американския алманах, 1920 г.

Видни личности с българско национално съзнание от Острово са Кара Ташо (1850 – 1906) и Григор Цоцев (1871 – ?), български революционери, войводи на ВМОРО, Георги Гелев (1876 – ?), екзархийски духовник и също деец на ВМОРО, Георги Делев (1874 – 1955), революционер, по-късно емигрантски деец в Америка. Методи Чанев (1892 – 1974) е съосновател и пети президент на Македонската патриотична организация. Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от Острово са Ставри Хаджихаров (1882 – 1957) и Христо Стоянов (Христос Стоянидис, капитан Лилис, 1884 – 1923).

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 1.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 54. (на македонска литературна норма)
  4. а б в г д Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 37.
  5. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 171 – 172.
  6. Иван Петрински, Къде е погребан цар Петър Делян? – „Сега“, 2 септември 2010 г.
  7. а б Вѣстителевъ, Г. Острово и неговата околность. Единъ малко известенъ кѫтъ на Македония // Македонски Прегледъ III (2). София, Македонски Наученъ Институтъ, 1927. с. 3.
  8. Ιστορία της Άρνισσας // Arnissiotes. Посетен на 1 април 2018.
  9. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
  10. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 94.
  11. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 27.
  12. Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 2.
  13. Дедијер, Јевто. Нова Србија. Београд, Штампарија „Доситеје Обрадовић“, 1913. с. 39 – 40. Посетен на 23 февруари 2013 г.
  14. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  15. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 310.
  16. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  17. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 373.
  18. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 868.
  20. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  21. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 2012-06-30 
  22. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  23. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  24. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  25. а б в г д е ж з и к л м Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  26. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  27. а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.