Отборни титли на Първична сила

Отборните титли на Първична сила са кеч шампионски отборни титли, защитаващи се в WWE. Отборните титли на WWE бяха третите световни отборни титли на WWE, и седемте отборни титли, обявени общо през 2002. След като WWE купи компаниите Extreme Championship Wrestling (ECW) и World Championship Wrestling (WCW), разпусна Отборните титли на WCW, и раздели състава си на две марки, Пъврична сила и Разбиване, в разширението на бранша. В резултат на това, оригиналните световни отборни титли на WWE бяха определени само за Първична сила, оставяйки Разбиване без отборни титли. Не след дълго, Отборните титли на федерацията бяха определени за Разбиване.[1][2]

Отборни титли на Първична сила
Информация
ШампиониАрКей-Бро (Ренди Ортън и Ридъл)
Спечелил(и)21 август 2021
ПромоцияWWE
БрандПървична сила
Създадена20 октомври 2002
Отборни титли на Първична сила в Общомедия

През 2007, след започването на марката ECW, WWE обяви, че титлите ще бъдат споделени и в двете марки, така титлите ще бъдат залагани в мачовете в Разбиване и ECW.[3] През 2009, титлите бяха слети със Световните отборни титли на Първична сила от Карлито и Епико на КечМания 25 и бяха разпознавани като „Обединените отборни титли на WWE“ до август 2010, когато Световите отборни титли бяха разпуснати, в продължение на Отборните титли на федерацията. Шампионските титли се залагат в кеч мачове, които отборите прекратяват с сценични финали.

След второто разширяване на марките през средата на 2016, титлите стават самостоятелни титли на Първична сила, след като Разбиване създават Отборните титли на Разбиване.

Носители

редактиране

Първите шампиони бяха Крис Беноа и Кърт Енгъл, като спечелиха финала на турнира през октомври 2002. Общо е имало 46 различни отборнии шампиони, и 70 индивидуални шампиони, където отборите на Хийт Слейтър и Джъстин Гейбриъл, МНМ (Джони Найтро и Джоуи Мъркюри) са носили титлите общо 3 пъти; докато, Миз, Джон Морисън, Рей Мистерио, Кофи Кингстън и Еди Гереро са държали титлите индивидуално четири пъти. Грамадата и Кейн са най-тежките шампиони, тежащи 367 кг, докато Пол Лондон и Брайън Кендрик са най-леките шампиони, тежащи общо 166 кг и са били шампиони за най-дълго време от 334 дни; докато, Кофи Кингстън държи рекорда за най-дълго индивидуално време като шампион от общо 3704 дни. Джон Сина и Миз са били шампиони за най-кратко време, за 15 минути, тъй като Ядрото използваха техният реванш веднага след като загубиха титлите. Рене Дупри е най-младият шампион на 20 години, докато Били Гън е най-старият на 51 години.

Настоящите шампиони са Шеймъс и Сезаро, които са шампиони за втори път като отбор. Индивидуално, Шеймъс е двукратен шампион, а Сезаро е шампион за трети път. Те печелят титлите, побеждавайки Мат и Джеф Харди на 4 юни 2017 в Балтимор, Мериленд на Екстремни правила.

Бившите шампиони Дюс и Домино, оригиналните Отборни титли на WWE
Пол Лондон и Брайън Кендрик, Отборните шампиони на WWE за най-дълго време
Име Години
Отборни титли на WWE 20 октомври 2002 – 5 април 2009;
16 август 2010 – 4 септември 2016
Обединени отборни титли на WWE 5 април 2009 – 16 август 2010
Отборни титли на Първична сила 5 септември 2016 –

Източници

редактиране
  1. WWE Entertainment, Inc. Acquires WCW from Turner Broadcasting // WWE, 21 март 2001. Архивиран от оригинала на 2014-03-13. Посетен на 17 октомври 2008.
  2. WWE Entertainment To Make RAW and SMACKDOWN Distinct Television Brands // WWE, 27 март 2002. Архивиран от оригинала на 2014-10-17. Посетен на 17 октомври 2008.
  3. Dee, Louie. Even Exchange? // WWE, 17 октомври 2007. Посетен на 4 ноември 2008.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране